Вечерните новини

— Че ние не сме длъжни да минаваме през митница тук — остро му възрази Мигел.

— По принцип да — кимна Ъндърхил. — С излитащите самолети обикновено не се занимават. Но напоследък чувам, че правели внезапни проверки, и то нощем. — Макар да говореше като за нещо естествено, гласът му издаваше тревога.

Мигел бе направо потресен от чутото. Та нали точно поради сведенията, получени от агентите на „Меделин“ и от самия него за митническата практика на различните летища, бяха избрали именно да напуснат САЩ през „Опа Лока“ във Флорида. И то като „Титърбъроу“ се използваше главно от частни самолети. Няколкото митничари се помещаваха в една каравана — бедна роднина на големите митнически служби по летища като Маями, Ню Йорк, Лос Анжелос или Сан Франциско, — което, естествено, предполагаше и по-бързи процедури откъдето и да е другаде. Най-често дежуряха по двама митничари от единайсет часа сутрин до седем вечерта през седмицата и от десет до шест в неделя. Цялото разписание на полета им с „Лиърджет 55 ЛР“ бе нагласено така, че в „Опа Лока“ митницата да е отдавна затворена.

— В случай че в митницата има някой и радиостанцията му работи, ще ни чуят, като говорим с кулата, и може да проявят интерес към нас. Но може и да не ни обърнат внимание.

Тъй като нямаше какво друго да прави, освен да чака, Мигел се върна на мястото си и започна да прехвърля наум различните възможности.

При евентуална среща с митничарите имаха желязно алиби и всеки от тях щеше да влезе в ролята си, а Боделио набързо щеше да извади от ковчезите тръбичките с уредите. Но не в това беше проблемът, а в правилата, които един митничар трябва да спазва, когато става дума за пренасяне на покойник. Мигел ги бе проучил и ги знаеше наизуст. За всеки мъртвец се изискваха специални документи — смъртен акт, разрешение за напускане на страната от нейните медицински служби, както и разрешение за влизане в страната, за която пътува покойникът. Паспорт наистина не беше необходим, но затова пък бе задължително ковчегът да се отвори, митничарят да провери съдържанието му и след това отново да бъде запечатан. Мигел предвидливо се бе сдобил с необходимите документи — фалшификати, разбира се, но много умело направени. Към тях имаше и покъртителни снимки от автомобилна катастрофа, отговаряща на описанието и в алибито, а също и изрезки от вестници, в които можеше да се прочете само, че телата са изгорели и обезобразени до неузнаваемост. Така че, ако евентуално дойдеше дежурен митничар и се убедеше, че документите са в ред, като прочете изрезките и види снимките, да не пожелае повече да се занимава с ковчезите.