Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Мичъл Уайът? — изрече бавно. — Ти тук си започнала връзка с него, с Мичъл Уайът?
— Да не би да го познаваш?
— Знам го да — промърмори ядосано. — Това е онова копеле, внукът на Сесил Уайът.
Но вместо да се смути от факта, че Ивън се е срещал с Мичъл, Кейт не отдаде особено значение на думите. През годините с него беше имала неудоволствието яко да се убеди, че хората във висшите кръгове подвържат тесни връзки помежду си от различни градове в страната, следят внимателно действията си и непрекъснато ги коментират помежду си. Отдавна се беше отказала да придружава Ивън на техните събирания. Тя беше обикновена чиновничка, дъщеря на собственик на ресторант, затова изглеждаше чужда в очите на тези хора и те се стараеха да проявяват любезност към нея само заради Ивън. Кейт полагаше усилия за същото и по същата причина. От време на време Ивън се опиваше да й разкаже за някое от тези събирания, но още щом започнеше да обяснява кои и какви са били гостите, тя несъзнателно се разсейваше и не го изслушваше докрай. Не си спомняше кой точно беше Сесил Уайът, затова прие съвсем безучастно репликата „онова копеле, внукът му“.
— По дяволите, на това му се казва съвпадение! — възкликна той, но в гласа му не личеше, че го приема точно така.
— На кое? — попита Кейт, доволна, че вниманието му се насочи към нещо друго.
— Когато се видях с него на рождения ден на Сесил Уайът, аз изрично споменах, че двамата с теб ще дойдем на почивка тук и ще отседнем в „Айлънд Клъб“. От него разбрах, че и той ще бъде по същото време тук. На яхтата на негов приятел. Прости ми, ако ти прозвучи параноично, но аз се изненадах, че той уж е решил да изостави току-така всички онези жени на партито, които му правеха мили очи… и че толкова не може да намери за себе си подходяща жена, да я доведе тук, на някой остров, да летуват заедно… но ето че той „най-случайно“ попаднал на теб — и то в хотел, на който не е гост… и то точно по време на моето отсъствие. Не, за мен това не е никакво съвпадение, а отмъщение.
— Но той изобщо няма представа кой си ти — прекъсна го Кейт. — Аз никога не съм споменавала името ти.
— Твоето местонахождение е моето име — отвърна рязко Ивън.
Кейт не виждаше смисъл да оборва подобни нелепости, но беше изумена, че настъпващата раздяла с нея го караше да прави абсурдни заключения.
— Отмъщение за какво? — попита равнодушно.
— Нищо ли не ти разказа Уайът за родословието си?
— Не ме интересува нито произходът му, нито родът му.
— Ами тогава се поинтересувай, Кейт — сряза я той. — Става дума за една гадна историйка, в която участваме и аз, и баща ми.
— Е, добре — примири се с въздишка тя. — Нека да чуя.
— Допреди няколко месеца Мичъл Уайът смяташе, че е бил изоставен още след раждането си и че името му е случайно подбрано от имената в телефонен указател. Той е учил в най-известните европейски пансиони заедно с децата на световните богаташи, но у него винаги са подхранвали заблудата, че това е ставало благодарение на благотворителни средства.
Сърцето я заболя от това, което чу, но нямаше търпение всичко да приключи по-бързо.
— Каква е връзката с теб?
— Автор на целия план за тази заблуда и за нейното поддържане е моят баща, но преди осем месеца Уайът разбрал каква е истината. Сесил обаче най-изненадващо реши да го покаже в Чикаго и сега навсякъде го представя като свой пряк наследник. Аз и баща ми сме единствените, които знаят покъртителната истина за неговото минало, и той е изпълнен с ужасна омраза към нас, ненавижда баща ми заради това, че е режисирал целия план в угода на Сесил. Когато се приближи към нас на тържеството у Сесил, отдалеч му личеше, че ни мрази. Аз поведох разговор и се опитах да загладя нещата, като споделих за предстоящото ни летуване в Ангила. Разказах му за теб, за твоята скръб и за това, че на другия ден отивам на погребението на баща ти.
— Имаш предвид, че си му казал името ми? — попита натъртено тя.
— Да. Но изобщо не съм подозирал какво изпитва. Дори аз самият едва там разбрах каква е била съдбата на Мичът през детството му, и то по вина на Сесил и баща ми. — А сега — добави след това той, — преди да се разделим, искам да те попитам нещо.
Кейт видя, че той приема края, без да налага преценката си за постъпката на Уайът, и това я трогна. Знаеше, че е убеден в правотата си, но пък за разлика от него тя познаваше Мичъл. Без значение, че се стараеше да бъде безпристрастен, в случая той беше отхвърленият и това със сигурност правеше преценката за съперника му доста субективна. Тя не желаеше да застава на страната на Мичъл, да го хвали до небесата и да поема ролята на негов защитник, защото това щеше да разстрои Ивън. Гореше от нетърпение по-скоро да приключи всичко, да се върне при Мичъл и никога с нищо да не му показва, че знае покъртителната история за неговото детство. Когато дойдеше време, той сам щеше да й се довери. Донякъде вече беше спечелила доверието му. Кейт кимна в отговор на Ивън и се усмихна: