Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Връщам се.
— Веднага ли?
Той погледна часовника си.
— Оттук ще тръгна към пет, това при вас е три часът. Значи най-късно до осем ще съм там.
— Добре — каза момчето. — Чичо Мичъл?
— Кажи, синко?
— Татко те обичаше много. Той… той казваше… казваше, че ти си този, който го прави горд да носи името Уайът.
Мичъл изпита непознатото усещане, че нещо заседна на гърлото му, и се загледа през прозореца.
— Благодаря ти за тези хубави думи.
От другата страна на линията, в Чикаго, Били се отпусна доволно на стола на Грей и погледна с широка усмивка тръпнещите наблюдатели в стаята.
— Е, справих ли се добре? — попита той, като барабанеше уверено с молив върху жълтия бележник.
— Изприказвах куп безсмислици, но пък свършиха добра работа, не е ли така? Особено онези преструвки за „стария пияница“, те имаха страхотен ефект.
Застанала в другия на стаята, Лили Риърдън усети как я полазиха тръпки и смутено наведе глава.
— Беше невероятен, Били — изрече гордо Грей и се изправи. — Направо невероятен.
Двайсет и шеста глава
Няколко минути след разговора с Били Мичъл остана като парализиран — взираше се в пода и полагаше усилия да овладее скръбта си от загубата на своя природен брат. Познаваше го бегло, но новината за смъртта му го беше потресла.
Болката от загубата на близък човек беше нещо съвършено непознато за Мичъл, защото допреди осем месеца дори самото чувство да имаш родственик беше непонятно за него. Но ето че душата му вече не беше чужда нито на едното, нито на другото, и той усещаше мъчителна болка.
Спомни си деня, когато Уилям заедно с Каролин и Били го очакваше в дневната на апартамента му в Лондон.
— Разбирам добре, Мичъл, защо не желаеше да отговаряш на обажданията и на писмата ми — посрещна го с усмивка Уилям, независимо че той влетя в стаята като бесен с твърдото намерение да ги изхвърли като кучета, за да не му се мяркат повече пред очите, — човек обаче не избира роднините си, така че май ще трябва да ни приемеш.
Но макар че през онзи ден нахълта сърдито в стаята с категорично решение да отхвърли безнадеждно просрочените опити за сближаване от страна на неговото семейство, той неочаквано се почувства сразен от усещането, че стои очи в очи с човек, който имаше някаква прилика с него.
— На мен не ми трябва брат — отряза го Мичъл.
— Но не и на мен — отвърна Уилям с онзи несравним, типично негов тон, в който звучеше и много топлота, и невероятна твърдост. — Ще позволиш ли да седнем?
Мичъл понечи да каже „не“, но срещна погледа ни Били, вторачен съсредоточено в него, и усмивката на Каролин, която сякаш му казваше: „Знаем, трудно ти е, но и ние сме доста смутени.“
Така и не усети как стана всичко, но той прие да ги види не само на другия ден, но и на по-другия и така нататък.
Уилям имаше голямо желание да опознае Мичъл, макар че предварително беше научил доста неща, а Мичъл за него — не. Той знаеше фактите, свързани с раждането му, беше изчел всички стари папки, които Сесил пазеше, и там беше намерил прибрани също така писмата и известията от училищата, в които беше учил Мичъл, но все пак беше достатъчно откровен да признае, че всички са стояли запечатани.
Освен информацията в папките Уилям беше открил немалко сведения и в компютърната мрежа. Знаеше за степените на Мичъл от Оксфорд и Кембридж, за Ставрос Константатос и за брака му с Анастасия. Понякога даже се шегуваше с брат си за някои по-известни негови авантюри.
Мичъл не искаше да знае нито за баща си, нито за дядо си, защото, за разлика от Уилям те никога не си бяха направили труда да го потърсят. В началото брат му приемаше с разбиране това негово отношение, но Мичъл доста скоро успя да се убеди, че въпреки своята благост и кротост брат му ръководеше парада и никой не беше в състояние да предскаже в каква посока ще поеме в един или друг момент.
Веднъж, когато беше в Чикаго за среща с Мат Фарел, Мичъл отиде на вечеря в дома на Уилям и там брат му реши да обърне разговора в посока, която преценяваше като солиден коз в стремежа му да го привлече към Сесил.
— Налага се да поговорим за сериозни суми пари…
— Неговите или моите? — попита хапливо Мичъл.
Макар вече да знаеше, че Сесил Уайът е милионер, Каролин веднага наведе глава, за да прикрие усмивката си. Уилям се разсмя, после добави със сериозен тон:
— Половината от моето наследство се полага по право на теб.