Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Мисля, че не — отвърна Ивън. — Дай ми го, ще проверя.
— Не е нужно. — Тя дръпна ципа. — Сама ще…
— Не пипай… — каза той, но тя го изпревари. Върху мъжките дрехи, грижливо сгънати в сака на Ивън, видя изящна кутийка в розово-син цвят с красива кремава панделка. Кутийка с венчален пръстен.
Кейт закова поглед в нея, после закри с длани лицето си и отново избухна в сълзи.
След известно колебание я прегърна и я притисна до гърдите си.
— На теб ти се полага утешение, не на мен — промълви съкрушено тя.
— Нищо не може да ме утеши — отвърна приглушено.
— Отвратителна съм — упрекна се тя.
— Така е — отвърна той, опитвайки се да се пошегува.
Кейт стисна очи. Нямаше повече сили да мисли за Мичъл, иначе щеше да експлодира. Изтощена от цялото това мъчение, от неимоверните усилия да не мисли за Мичъл, Кейт задряма, докато остарялата таксиметрова кола се подрусваше бавно по краткия път към летището.
Когато отвори очи, Кейт почувства, че Ивън стиска ръката й.
— Събуди се, пристигнахме — каза той и я пусна.
Докато беше спала, Ивън й беше сложил пръстена.
Тя го погледна и взе да клати недоумяващо глава.
— Не, аз не…
— Чуй ме какво точно искам „да ти предложа“ — побърза да поясни той. — Знам, че ще ми трябва известно време, за да се съвзема след всичко това, на теб — също. Предлагам обаче годежът ни да бъде обявен в медиите.
— Защо?
Той се наклони и прошепна:
— Ами, първото е, че този пръстен ще стои добре на всеки тоалет, който ще избереш за събота вечер, на благотворителния бал на Детската болница. Поканени сме като спонсори.
Той дръпна ръката си, за да извади пари от джоба и да плати на шофьора. Кейт го гледаше като онемяла и не знаеше какво да каже.
— Ами второто?
— Там ще бъдат и от фамилията Уайът. Виж — продължи той, — не знам какво е твоето мнение, но ако бях на твое място, щеше да ми достави удоволствие да покажа на Мичъл, че е бил използван за…
— За какво? — горчиво промълви Кейт. Той я погледна с усмивка:
— За последната ти забежка.
Двайсет и девета глава
Към пет и половина потокът от туристи по улиците край пристана рязко се стопяваше. Екскурзиантите, напълнили чанти с подаръци от безмитните магазини, поемаха към заминаващите кораби, а летовниците на острова се прибираха в хотелите за кратка дрямка, защото ги очакваха забавления до зори — в скъпи ресторанти, нощни барове, хазартни клубове.
Седнал в колата си, Макнийл се обади на Грей Елиът, за да докладва за местонахождението на Уайът:
— Все още се намира в района на пристана. И това е неприятно. Но току-що говорих с нашия човек на летището, имам и приятна новина. Той ме информира, че самолетът на Уайът е зареден, готов за полет и всеки момент ще напусне хангара. Пилотите пият кафе и го чакат. Значи съвсем скоро ще излети.
— Добре, бъди на линия — отвърна Грей. — Интерпол също имат готовност за действие и ще направят едновременен обиск на апартаментите му в Европа, но не искам да давам сигнал за начало, докато Уайът е във въздуха. Иначе ще бъде рисковано, защото току-виж му се обади някой портиер или домоуправител, и той ще разбере, че подозренията ни падат върху него. Но макар че на борда има телефон, не вярвам да е давал номера на хора от прислугата.
— Ще се обадя веднага щом получа нова информация — каза Макнийл.
Той прибра телефона си, в същото време Чилдрис извади камерата и я насочи към Уайът.
— Този човек е същински магнит за мадамите — отбеляза с лек копнеж, докато наблюдаваше през камерата, защото в обектив влезе красива блондинка.
— Извинете, бихте ли ми казали колко е часът — попита женски глас.
— Пет и половина — отвърна Мичъл, без да погледне нито часовника си, нито жената. Секунди преди това беше видял колко е часът, а и не желаеше да отклонява вниманието си от поредния кораб, появил се на хоризонта и пътуващ към брега.
Корабът постепенно се уголемяваше, по размерите скоростта му все по-ясно личеше, че е туристически. Мичъл не бързаше да си прави заключения къде ще акостира, защото отдалеч корабите винаги създаваха първоначалното впечатление, че се приближават в неговата посока, но по бреговата ивица на Сейнт Мартен имаше безброй пристани и яхтклубове. Минаха няколко минути, корабът продължаваше да наближава пристана, където чакаше Мичъл — той изгаряше от желание корабът да не променя посоката си и не отделяше поглед от носовата му част, а сърцето му постепенно ускоряваше своя ритъм.
Когато корабът стигна до самия бряг, Мичъл огледа изпитателно хората на борда, с надеждата, че сред туристите ще види буйната червена коса. „Айлънд Сън“ акостира на пристанището и само за минути всички туристи се изнизаха. Мичъл се върна на своя наблюдателен пост и се взря отново към хоризонта. Надяваше се да забележи очертанията на нов туристически кораб, плаваш към брега. Сигурно самолетът беше закъснял, нейният приятел беше пристигнал малко по-късно, затова и Кейт се бавеше.