Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
Кейт намери убедителни опровержения за всички клевети на Ивън, включително и за слуховете по адрес на Мичъл. Обаче не успя да намери обяснение за едно: ако беше вярно твърдението на Ивън, че Мичъл живее в Чикаго, не виждаше защо е било нужно да го крие от нея. Оставаше само една вероятност… може би е решил след завръщането си от Сейнт Мартен да не се среща повече с нея.
Трябваше да намери отговор веднага, а не когато застане отново пред него, защото пред погледа му ще се почувства обезоръжена и мислите й ще тръгнат в друга посока. Искаше един прост, искрен отговор, нищо повече. В крайна сметка Мичъл сам я беше пратил да се срещне с Ивън, да приключи с него „по-скоро“ и „веднага да се връща“. Значи какво толкова неестествено да му зададе такъв въпрос и да поиска ясен отговор.
Кейт затвори вратата на банята и взе да рови в чантата си, за да извади мобилния си телефон и брошурата от хотела. С треперещи пръсти набра номера — сигналите се редяха, сърцето й биеше все по-силно. Когато накрая чу телефонния оператор от другата страна, вече се подпираше безпомощно върху тоалетката и с разтреперан от вълнение глас помоли да я свържат с господин Уайът от президентския апартамент.
— Съжалявам, госпожо — осведоми я след кратка пауза операторът, — господин Уайът напусна хотела.
— Как така? Какво искате да кажете? А не е ли оставил съобщение за мен, за Кейт Донован, искам да кажа?
— Момент, моля.
Коленете й се разтрепериха, докато чакаше отговора.
— Не, госпожо. Съобщение няма — заяви уверено операторът.
Тя се извърна и сграбчи с две ръце тоалетката, ушите й бучаха под тежестта на зловещ, присмехулен шепот: „Не искам да останеш с погрешна представа за нашите отношения… Нищо повече от това… За да не се стига до евентуални усложнения… Аз и това ще направя.“
Тя се разрида, пипнешком потърси кърпа и скри лицето си в нея — искаше да заглуши воплите си, да не ги чуе Ивън. Изпълваше я отчаяното желание да се овладее, да се махне моментално от банята, преди да е влязъл Ивън — захвърли кърпата на пода и наплиска лицето си със студена вода, след това открехна вратата и надникна — в стаята нямаше никого. С насълзени очи пристъпи навътре, грабна куфара и чантата и забърза към вратата, там поведе борба с ключалката.
Раменете й подскачаха от приглушени ридания, накрая отвори вратата с коляно и тъкмо прекрачваше прага, когато чу гласа на Ивън:
— Чакай да ти помогна, Кейт, нека да…
— Няма нужда. Остави ме — отвърна високо тя, но без да се обръща, за да скрие лицето си.
— Какво, по дяволите… — Той сграбчи ръцете й и я извърна към себе си. Погледна за миг лицето й и веднага я притисна към гърдите си. — Какво се е случило, скъпа моя?
— Н… н… недей да б… бъдеш мил с… мен. Аз т… те оставих з… заради него, а той си е заминал.
— Няма значение — отвърна сухо той. — Не смятам, че съм особено мил. Какво ще кажеш да те върна у дома?
Кейт кимна и едва намери сили да проговори:
— Първо трябва да взема Макс.
Макс скочи в таксито и Кейт побърза да се отмести по-навътре, за да му направи място. Ивън заобиколи отзад и влезе през вратата от другата й страна.
— Добре ще се натъпчем — отбеляза той и се намести до нея.
Щом затвори вратата, бедрото му се притисна до нейното.
Винаги пътуваха така, притиснати един до друг, но този път тяхната близост изглеждаше някак смущаваща. Кейт чувстваше колко е напрегнат. Мъка и гняв горяха в душата му след нейното предателство. В този момент тя имаше безкрайна нужда от ласката му, от състраданието му, но не й се полагаше нито частица от тях, а той щедро й даряваше това, което изобщо не заслужаваше — Кейт засрамено наведе глава с насълзени очи. Макс положи голямата си глава върху коленете й, без да откъсва от нея своя благодарен поглед, и тя протегна ръка да го погали. По страните й се търкулнаха две сълзи. Сепна се от мисълта, че дори не си беше направила труда да се извини на Ивън. Преглътна с усилие и прошепна:
— Съжалявам.
— Знам.
Тя бръкна в чантата си, но не намери кърпичка. На седалката до себе си видя сака на Ивън и веднага протегна ръка към ципа, защото по лицето й вече се стичаха сълзи.
— Има ли вътре салфетка или носна кърпичка, или нещо друго, което да използвам?