Пазителят на монетния двор
- Автор: Керр Филипп
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазителят на монетния двор». Краткое содержание книги:
— Семето излиза от малкия процеп, нали?
— Да, и ще го направи, ако не внимавате.
— Но аз искам да видя спермата — настоя тя. — Искам да разбера всичко.
— Спермата изхвърча неконтролируемо и не мога да кажа къде ще попадне. Върху роклята ви… — немощно добавих аз.
— Вероятно ако го поема в устата си — рече госпожица Бартън и преди да й забраня, налапа целия ми член.
След това вече не бях в състояние да се съпротивлявам на анатомичния и преглед и се изпразних в устата й. За мой ужас, тя глътна семенната течност.
— Катерина — казах аз, дръпнах пениса си от хладните й ръце и закопчах бричовете си. — Не е безопасно, че глътнахте онова нещо.
— Уверявам ви, че е напълно безопасно, скъпи Том. Няма опасност да се сдобия с дете. Женската утроба може и да е част от корема, но не е свързана със стомаха. — Тя се засмя и после избърса устните си с кърпа.
Пийнах глътка ябълково вино, опитвайки да се успокоя.
— Беше много поучително — отбеляза госпожица Бартън. — И изключително приятно. Много съм ви благодарна. Сега, след като видях и вкусих пенис в цялото му великолепие, много неща ми се изясниха.
— Радвам се, Катерина — рекох аз и я целунах по челото. — Но за мен единственото ясно нещо е, че ви обожавам.
Дълго седяхме пред камината. Държахме се за ръцете и почти не разговаряхме. От време на време я целувах и тя отвръщаше на целувките ми. И като мислех, че сме интимни във всяко отношение, аз направих ужасна грешка.
Грешка, която вероятно ми струва щастието в живота.
Подновихме разговора, струва ми се доста делово, защото госпожица Бартън насочи темата към пиесите на господин Отуей и по-точно към „Съдбата на моряка“ и продължението й, „Атеиста“, което тъй като и двамата бяхме привърженици на вигите, не ни беше харесало много. Ако бях задържал нещата дотам, може би всичко щеше да бъде наред между нас и дори можеше да се оженим след време. Но аз изказах някаква забележка в смисъл, че не знам как е възможно човек да остане християнин, след като се запознае внимателно и отблизо с мнението на чичо й. Госпожица Бартън остана с убеждението, че съм му нанесъл огромно оскърбление, мигновено дръпна ръката си и пребледня.
— Какво искате да кажете? — студено попита тя.
— Онова, което ви е добре известно, госпожице Бартън. Доктор Нютон мисли, че християнската традиция е подправена и лъжлива, фалшифицирана от зли хора, които преследвайки целите си, умишлено са изопачили наследството на Исус Христос.
— Престанете! — извика тя, скочи и нетърпеливо тропна с крак. — Престанете. Престанете.
Изправих се бавно и я погледнах в очите. Осъзнах истината, но вече е късно. Въпреки еретичните възгледи на чичо й, за които разбрах, че тя не знае нищо, умните думи, любознателният ум и очевидното й желание към мен, госпожица Бартън беше запазила простодушната християнска вяра на съпруга на селски свещеник.
— Как можете да кажете такова лошо нещо за моя чичо? — Очите й неочаквано се напълниха със сълзи.
Не утежних оскърблението, потвърждавайки, че съм казал истината, защото тя само щеше да се обиди още повече. Предпочетох да й обясня, че е възможно неортодоксалните възгледи, които бях приписал на доктор Нютон, да са само и изцяло мои.
— Възможно ли е да вярвате в такива отвратителни и греховни неща, каквито ви чух да произнасяте тази вечер?
Какво е лъжата? Нищо. Само думи. Можех ли да проявя лицемерие и да спася връзката между нас? Може би. Любовта иска да я мамят като съпруг рогоносец. Можеше спокойно да отговоря, че съм истински християнин или че отново ме тресе и госпожица Бартън може би щеше да ми повярва. Можеше дори да се престоря, че получавам сърдечен удар и да се строполя на пода. Но аз избегнах всичките й въпросни и съм убеден, че това беше отговорът, който тя искаше.
— Ако съм ви обидил, госпожице Бартън, най-искрено съжалявам и смирено ви моля да ми простите.
— Обидихте себе си, господин Елис — надменно заяви тя. — Не само в моите очи, но и в очите на Онзи, който ви е създал, и пред когото един ден ще застанете да ви съди и да ви потърси отговорност за богохулството. — Госпожица Бартън поклати глава, въздъхна и добави. — Обичах ви, господин Елис. Бих направила всичко за вас. Станахте свидетел на това тази вечер. Непрекъснато мислех за вас през изминалите няколко месеца. Можех да ви обичам много. Вероятно след време щяхме да се оженим. Как инак щях да позволя интимностите между нас? Но не мога да обичам човек, който не обича Исус Христос.
Думите й бяха болезнени и трудно поносими. Стана ми ясно, че тя възнамерява да сложи край на връзката ни. Единствената ми надежда за помирение беше Нютон, който не проявяваше разбиране към обичта повече от Оливър Кромуел. Въпреки всичко обаче опитах да оправдая правотата си като осъден, но все още без произнесена присъда, когото питат дали има последни думи.