Пазителят на монетния двор
- Автор: Керр Филипп
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазителят на монетния двор». Краткое содержание книги:
— Брахистохронът? — Нютон се намръщи.
Така се казваше задачата за кривата, по която тялото под действието само на силата на тежестта преминава от една точка в друга, изпратена му от Лайбниц и Бернули.
— Уверявам ви, Елис, че това не беше упражнение, както го нарекохте. Никой в Европа освен мен не можа да я реши.
— Говоря за убийствата, докторе. Струва ми се, че се отнасяте към тях като към интелектуално развлечение за разсейване.
— Нужен е значителен интелект, за да ме забавляват — настоя той, като леко се изчерви.
— Но въпреки това отклонявате вниманието си.
— Защо мислите така?
— Има ли по-занимателно нещо за един математик от шифъра? Какво може да е по-интригуващо за познавач на философията от алхимичните знаци, придружаващи убийствата на господин Кенеди и господин Мърсър?
— Вярно е — призна Нютон. — Ако имах повече данни, щях да реша проблема за една нощ, както сторих с брахистохрона.
— Вероятно това е въпросът. Може би не трябва да разгадавате шифъра. Или написаното не означава нищо, или Господ не желае да го разтълкувате. — Използвах Божието име не само за да проверя дали все още звучи убедително от устата ми, но и да предизвикам Нютон. Ставах все по-раздразнителен в резултат на комбинацията между разбито сърце и безсъние.
Нютон неочаквано скочи, сякаш изпита въздействието на клизма.
— Господ не желае да го разгадая — развълнувано промълви той. — Или някой друг, който си играе на Господ, и е авторът на този план. — Нютон махна перуката си и започна да обикаля из кабинета, като мърмореше под носа си. — Гърнето ще заври, господин Елис.
— Кое гърне, сър?
Той почука с показалец слепоочието си.
— Това гърне, разбира се. Какъв съм глупак. Твърде съм самонадеян. Така ми се пада. Трябваше да обърна повече внимание на Бръснача на Окам.
— Не трябва да предполагаме, че съществуват повече неща, отколкото е абсолютно необходимо. Най-доброто обяснение за някое събитие е най-простото, с най-малко догадки или хипотези — изтълкувах думите му аз.
— Точно така. Това е принципът на Уилям Окам, нашият гениален сънародник бунтар, който яростно е писал срещу папата и метафизиката. Той е бил велик свободомислещ човек, Елис. Спомогнал е за разграничаването на областите на знанието и на вярата и е положил основите на съвременния научен метод. Ще разрежем нашия случай точно на две половини с неговата остра като бръснач максима. Дайте ми ябълково вино. Главата ми изведнъж изпита потребност от ябълки.
Налях му ябълково вино и той го изпи жадно, сякаш наистина искаше да стимулира мозъка си, а след това отново седна, взе паче перо и хартия и написа онова, което нарече скелета на случая. Накрая посипа главата си с още метафорична пепел и заяви, че се разкайва за предишната си липса на прозрение. Аз обаче продължавах да недоумявам.
— Днес за втори път се улавям в грешка — съобщи той. — И се радвам, че вие сте единственият свидетел на това, а не проклетият германец или онова ужасно джудже Хук. Те биха изпитали огромно удоволствие, ако ме видят тъй лесно подведен.
— Подведен? Защо?
— Вие го казахте. Отклониха вниманието ми. Върнете мислите си няколко месеца назад, Елис. Какъв случай разследвахме, когато беше убит господин Кенеди?
— Фалшивите гвинеи от мед и цинк и стрито на прах злато, направени по новия метод. Извършителите останаха неразкрити.
— Точно така. Разсеях се. Някой е искал да отклони вниманието ми в погрешна посока. Мисля, че ме е познавал добре. Алхимичните улики бяха предназначени за мен. А сега смятам, че другите послания, шифрите, са били за друг.
— Тогава защо първи намерихме шифъра, когато господин Кенеди беше убит? И алхимичните улики?
— Защото убиецът на Кенеди не е разбрал шифъра — обясни Нютон. — Има много противоречия между първото кодирано послание и второто, но основните елементи са еднакви.
— Намеквате, че убиецът на капитан Морне не е премахнал другите трима?
— Той не е убил Кенеди и Мърсър, защото само тези две убийства имат особени окултни нюанси, предназначени да ме заинтригуват. Убиецът на капитан Морне просто го е искал мъртъв.
— Но защо?
— Ще трябва да разгадаем шифъра, за да разберем това.
— Смятате, че убиецът на Кенеди и Мърсър е искал да отклони вниманието ви от златните гвинеи?
— Кенеди е бил убит, защото имаше задачата да следи Мърсър. А Мърсър е бил убит, защото беше следен. Те са можели да издадат имената на съучастниците си, фалшификатори на монети.