Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Пазителят на монетния двор
Пазителят на монетния двор - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пазителят на монетния двор

Электронная книга - «Пазителят на монетния двор». Краткое содержание книги:

„Пазителят на монетния двор“ е невероятна историческа мистерия, изключително, изпълнено с напрежение пътуване по сенчестите улици и забутаните квартали на Лондон с гениалния сър Исак Нютон и верния му помощник Кристофър Елис. Обитаваният от духове Тауър с неговата кървава история е идеалният фон затози необикновен, доставящ пиршество за ума разказ за живота в Лондон през 17-ти век.
1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 117
Перейти на страницу:

— Брахистохронът? — Нютон се намръщи.

Така се казваше задачата за кривата, по която тялото под действието само на силата на тежестта преминава от една точка в друга, изпратена му от Лайбниц и Бернули.

— Уверявам ви, Елис, че това не беше упражнение, както го нарекохте. Никой в Европа освен мен не можа да я реши.

— Говоря за убийствата, докторе. Струва ми се, че се отнасяте към тях като към интелектуално развлечение за разсейване.

— Нужен е значителен интелект, за да ме забавляват — настоя той, като леко се изчерви.

— Но въпреки това отклонявате вниманието си.

— Защо мислите така?

— Има ли по-занимателно нещо за един математик от шифъра? Какво може да е по-интригуващо за познавач на философията от алхимичните знаци, придружаващи убийствата на господин Кенеди и господин Мърсър?

— Вярно е — призна Нютон. — Ако имах повече данни, щях да реша проблема за една нощ, както сторих с брахистохрона.

— Вероятно това е въпросът. Може би не трябва да разгадавате шифъра. Или написаното не означава нищо, или Господ не желае да го разтълкувате. — Използвах Божието име не само за да проверя дали все още звучи убедително от устата ми, но и да предизвикам Нютон. Ставах все по-раздразнителен в резултат на комбинацията между разбито сърце и безсъние.

Нютон неочаквано скочи, сякаш изпита въздействието на клизма.

— Господ не желае да го разгадая — развълнувано промълви той. — Или някой друг, който си играе на Господ, и е авторът на този план. — Нютон махна перуката си и започна да обикаля из кабинета, като мърмореше под носа си. — Гърнето ще заври, господин Елис.

— Кое гърне, сър?

Той почука с показалец слепоочието си.

— Това гърне, разбира се. Какъв съм глупак. Твърде съм самонадеян. Така ми се пада. Трябваше да обърна повече внимание на Бръснача на Окам.

— Не трябва да предполагаме, че съществуват повече неща, отколкото е абсолютно необходимо. Най-доброто обяснение за някое събитие е най-простото, с най-малко догадки или хипотези — изтълкувах думите му аз.

— Точно така. Това е принципът на Уилям Окам, нашият гениален сънародник бунтар, който яростно е писал срещу папата и метафизиката. Той е бил велик свободомислещ човек, Елис. Спомогнал е за разграничаването на областите на знанието и на вярата и е положил основите на съвременния научен метод. Ще разрежем нашия случай точно на две половини с неговата остра като бръснач максима. Дайте ми ябълково вино. Главата ми изведнъж изпита потребност от ябълки.

Налях му ябълково вино и той го изпи жадно, сякаш наистина искаше да стимулира мозъка си, а след това отново седна, взе паче перо и хартия и написа онова, което нарече скелета на случая. Накрая посипа главата си с още метафорична пепел и заяви, че се разкайва за предишната си липса на прозрение. Аз обаче продължавах да недоумявам.

— Днес за втори път се улавям в грешка — съобщи той. — И се радвам, че вие сте единственият свидетел на това, а не проклетият германец или онова ужасно джудже Хук. Те биха изпитали огромно удоволствие, ако ме видят тъй лесно подведен.

— Подведен? Защо?

— Вие го казахте. Отклониха вниманието ми. Върнете мислите си няколко месеца назад, Елис. Какъв случай разследвахме, когато беше убит господин Кенеди?

— Фалшивите гвинеи от мед и цинк и стрито на прах злато, направени по новия метод. Извършителите останаха неразкрити.

— Точно така. Разсеях се. Някой е искал да отклони вниманието ми в погрешна посока. Мисля, че ме е познавал добре. Алхимичните улики бяха предназначени за мен. А сега смятам, че другите послания, шифрите, са били за друг.

— Тогава защо първи намерихме шифъра, когато господин Кенеди беше убит? И алхимичните улики?

— Защото убиецът на Кенеди не е разбрал шифъра — обясни Нютон. — Има много противоречия между първото кодирано послание и второто, но основните елементи са еднакви.

— Намеквате, че убиецът на капитан Морне не е премахнал другите трима?

— Той не е убил Кенеди и Мърсър, защото само тези две убийства имат особени окултни нюанси, предназначени да ме заинтригуват. Убиецът на капитан Морне просто го е искал мъртъв.

— Но защо?

— Ще трябва да разгадаем шифъра, за да разберем това.

— Смятате, че убиецът на Кенеди и Мърсър е искал да отклони вниманието ви от златните гвинеи?

— Кенеди е бил убит, защото имаше задачата да следи Мърсър. А Мърсър е бил убит, защото беше следен. Те са можели да издадат имената на съучастниците си, фалшификатори на монети.

1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 117
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)