Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Нямаше миризма на бебешка пудра.
Прислужницата на Хавърс, Карълайн, се появи иззад ъгъла.
— Сър?
— Събери прислугата.
— Всички сме тук. Чухме алармата. — Тя кимна през рамо. — Общо дванайсет сме.
— Безопасно ли е в къщата?
— Охранителните системи не са се задействали.
— Отлично. — Той й хвърли ключовете, дадени му от Хавърс. — Минете през тунелите, идете в гаражите и се заключете там. Запалете всички линейки и коли, но не ги изкарвайте и оставете някого на вратата, за да ме пусне да вляза с останалите. Ще почукам и ще се представя. Не отваряйте на никого, освен ако не е брат. Разбра ли ме?
Беше мъчително да наблюдава как прислужницата преглътна страха си и кимна.
— Господарят ни…
— Хавърс е добре. Ще го доведа при вас. — Фюри се протегна и стисна ръката иМ. — Вървете. Веднага. И бързо. Нямаме никакво време.
Озова се обратно в клиниката само след миг. Чуваше братята да се движат наоколо, разпознавайки ги по походката, мириса и начина им на говорене. Явно нямаше други убийци.
Отиде до кабинета на Хавърс и освободи първо четиримата, намиращи се там, защото не вярваше, че докторът ще стои мирен.
За щастие той изпълни точно каквото му каза и бързо се изкачи по стълбите заедно със сестрите. Фюри ги придружи през тунелите, водещи към гаража, и заедно изтичаха през тесния подземен път, минаващ под паркинга зад къщата.
— Кой от тунелите води директно при линейките? — попита, когато се озоваха пред разклоняващ се на четири коридор.
— Вторият отляво, но всички гаражи са свързани.
— Искам теб и сестрите в линейките заедно с пациентите. Така че отиваме право там.
Изминаха разстоянието възможно най-бързо. Когато стигнаха до стоманената врата, Фюри почука и извика името си. Някой отключи и той пусна групата вътре.
— Ще се върна с още — каза, докато всички се запрегръщаха.
Върна се в клиниката и се натъкна на Зи.
— Още убийци?
— Нито един. Ви и Рейдж охраняват предната част, а ние с Рив ще отидем при южния тунел.
— Ще ми дойде добре, ако някой покрие колите.
— Разбрано. Ще пратя Рейдж. Ще излезете отзад, нали?
— Да.
Двамата се разделиха и Фюри пое към склада за медикаменти. Извади от джоба си ключа, който му бе дала сестрата, и почука на вратата.
— Аз съм. — Вкара ключа в ключалката и натисна бравата.
Озова се пред лицата им още веднъж и видя, че там проблесна надежда. Но това не продължи дълго, защото зърнаха оръжието в ръката му.
— Ще ви преведа през къщата — каза. — Има ли някой с проблеми в придвижването?
Малката групичка се раздели, за да разкрие вампира, легнал на земята. Към ръката му беше прикрепена система, а една от сестрите държеше торбичката над главата му.
По дяволите. Фюри хвърли поглед към коридора. Наоколо нямаше никой от братята.
— Ти — посочи той към лаборанта. — Носи го. — Кимна към жената, държаща торбичката. — Стой с тях.
Лаборантът вдигна пациента от пода, а русата сестра вдигна системата нагоре. Фюри ги раздели на двойки по един пациент и служител.
— Движете се възможно най-бързо. Ще използвате стълбището към къщата и ще се насочите към тунелите, водещи до гаража. Използвайте първия вдясно, след като влезете в къщата. Аз съм зад вас. Вървете. Веднага.
Въпреки че правеха най-доброто, на което бяха способни, пак отне години.
Години.
Имаше чувството, че ще изскочи от кожата си, когато най-накрая се добраха до осветеното в червено стълбище и заключването на стоманената врата зад гърба им му даде оскъдна утеха, като се имаше предвид, че лесърите разполагаха с експлозиви. Пациентите бяха бавни, съвсем скоро бяха претърпели различни операции. Искаше да носи един или дори двама, но не можеше да си позволи да няма оръжие в готовност.
В основата на стълбището на една от пациентките с превръзка на главата й се наложи да спре.
Без да бъде молена, русата сестра подаде системата на лаборанта.
— Само докато минем през тунела. — После повдигна немощната жена. — Да вървим.
Фюри й кимна и я пусна пред него.
Групата влезе в къщата с тътрене на краката и покашляне. Това, че алармата още не се беше задействала, когато заключи вратата на клиниката и ги поведе към входа на тунела, не беше за вярване.