Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Един ден Лили помагаше на Магьосника да подреди част от древните си ръкописи.
Тя обичаше тези стари неща — пергаментите, плочките. За нея те съдържаха в себе си всички мистерии на отдавна отминали времена.
Та онзи ден Магьосника събираше на едно място всичко, свързано с египетските архитекти, носещи името Имхотеп.
Лили забеляза някакви строителни планове за мина в някакво място, наречено Нубия, с четири нива и голям брой капани, задействани от вода. На плановете бяха маркирани с описание всички капани, а в един конкретен случай на капан, активиран от стъпването върху определени плочи, тя забеляза пет числа, изписани с египетски йероглифи: 1-3-4-1-4. Магьосника прибра тези плановете в папка с надпис „Имхотеп V“.
Тя обърна внимание също и на един наистина стар чертеж, който изглеждаше като играта „Стълби и змии“. Надписът му бе „Вход през водопада — рефортификация от Имхотеп III по времето на Птолемей Сотер“, а самият чертеж представляваше следното:
Магьосника забеляза интереса на Лили и започна да й разказва интересни неща за различните Имхотеповци.
Имхотеп III например живял по време на Александър Велики и неговия приятел Птолемей I, и имал прозвището Майстора на рова, защото бил известен с това, че отклонявал цели реки от коритата им, за да защити строежите си с непреодолими наводнени ровове около тях.
— Този вход през водопад — обясни Магьосника — сигурно е представлявал красива декоративна каскада в нечий дворец в древния Вавилон, който се е разполагал в съседство с днешен Багдад в Ирак. Начертаните линии показват откъде е минавала стичащата се вода. Тъжно е, че нищо такова не е открито по време на разкопките на Вавилон. Наистина много жалко.
Лили прекара деня сгушена зад някакви кашони в ъгъла на кабинета на Магьосника, зачетена във всевъзможни ръкописи. Околният свят бе престанал да съществува за нея.
Затова не забеляза кога е влязла Зоуи. Заслуша се, едва когато в разговора й с Магьосника бе споменато името на Уест.
— Радвам се, че отново се срещнах с него — каза Зоуи. — Макар че ми изглежда значително променен от времето, когато учихме заедно в Дъблин. Станал е още по-мълчалив, а той и тогава не говореше много. Чух също, че е напуснал армията.
Лили слушаше заинтригувано, макар да не вдигна глава от ръкописа в ръцете си.
Магьосника се облегна на стола си.
— Господи… Дъблин. Кога беше това… през осемдесет и девета? Двамата тогава бяхте толкова млади. А Джак оттогава не е спирал.
— Защо не ми разкажеш?
— Напусна армията скоро след Пустинна буря. Но за да разбереш защо, трябва да знаеш защо изобщо преди това отиде в армията, а причината е, че искаше едновременно да достави удоволствие на баща си и да му се противопостави… Бащата на Джак навремето бил голям войник, но Джак беше още по-добър. Баща му искаше той да постъпи в армията веднага след гимназията, а Джак искаше да учи, да следва в университет. Все пак се подчини на желанието на баща си и… скоро се превърна в много по-забележителен боец от баща си. Издигна се, защото в САС често го повишаваха. Особено добър се оказа в пустинните операции и дори постави нов рекорд по време на курса за оцеляване в пустинята — издържа четирийсет и четири дни, без да бъде заловен… Но за разлика от баща си, не му харесваше да е онова, в което постепенно го превръщаха — машина за убиване, изключително добра машина за убиване. Началниците му усещаха тези настроения, безпокояха се, че един ден ще напусне… и го изпратиха да учи при мен в Дъблин. Надяваха се, че като утоли интелектуалната си жажда, ще се върне в полка. И струва ми се, че бяха налучкали правилния подход към него.
— Чакай, чакай — спря го Зоуи. — Чакай малко. Веднъж Джак ми каза, че баща му бил американец. Но доколкото схващам, той самият е постъпил в австралийската армия, нали така?