Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
„Преценката на рисковете и предимствата при инвестиране на фондовата борса може да се окаже твърде опасно начинание, особено за неопитния инвеститор.“
Господи, каква скука!
„И въпреки че възвръщаемостта може да бъде голяма в някои пазарни сектори, никога и никъде няма пълни гаранции. А що се отнася до дребния инвеститор…“
— Ребека?
Вдигам поглед от коректурата и виждам Филип да приближава към бюрото ми с лист хартия в ръка. Не изглежда особено щастлив и за един кошмарен миг ми минава на ум, че е говорил с Джил Фокстън от „Уилям Грийн“, узнал е за станалото и се готви да ми връчи заповед за уволнение. Когато приближава до мен обаче, с облекчение откривам, че държи само някакво нищо и никакво прескомюнике.
— Ще те помоля да отидеш на тази тук изява вместо мен — казва ми Филип. — В петък. Аз самият бих отишъл, но съм вързан тук с хората от маркетинга.
— О! — отронвам без какъвто и да било ентусиазъм и вземам листа хартия от ръката му. — Хубаво. За какво става дума?
— За панаира на личните инвестиции в зала „Олимпия“ — отвръща той. — Знаеш, че винаги го отразяваме.
Ама че скука! Ще се скъсам от прозяване…
— По обяд „Барклейс“ дават прием с шампанско — бърза да добави Филип.
— О, чудесно! — казвам вече с малко по-жив интерес. — Ами добре. Не звучи чак толкова безинтересно. За какво по-точно да…
Поглеждам към листа в ръката си и сърцето ми замира, когато виждам в горния край на страницата лотото на „Брандън Къмюникейшънс“.
— Както и при всеки друг голям панаир — казва Филип. — Присъстват всички сектори на личните финанси. С щандове, промоции, разни изяви. Пиши за това, което ти се стори по-интересно, оставям на теб да решиш.
— Добре — отговарям след кратка пауза. — Чудесно.
Така де, какво ми пука, че Люк Брандън щял да бъде там?! Просто ще се направя, че не го виждам. Ще му засвидетелствам точно толкова уважение, колкото и той на мен. А ако се опита да ме заговори, просто ще си вирна високомерно брадичката, ще се врътна на пета и…
— Как вървят коректурите? — пита Филип.
— О, страхотно — отговарям и отново вземам първата от тях. — Скоро ще привърша.
Той ми кимва леко и се отдалечава, а аз отново се зачитам в коректурата.
„…до дребния инвеститор, рисковете, придружаващи подобни вложения, може да надхвърлят потенциалните печалби.“
О, Боже, каква грандиозна скука! Дори не успявам да се съсредоточа в значението на отделните думи.
„Поради това все повече и повече дребни инвеститори изискват вложенията им да са придружени от висока степен на сигурност. Една добра опция е да се инвестира в някой от така наречените тракър-фондове, които непрекъснато следят автоматично движението на акциите на водещите сто компании…“
Хм, това ме навежда на една мисъл. Вземам мобилния си телефон, отварям капачето му и набирам новия директен номер на Ели в „Уедърбай“.
— Елинор Гранджър — долита гласът й някак отдалеч и със странно ехо. Изглежда връзката не е добра.
— Здрасти, Ели. Беки е — казвам. — Слушай, помниш ли ги онези „ченгенца“, ха-ха, „Тракър“ (Tracker (англ.) — таен агент, но и марка на шоколадови сладкишчета — Бел. прев.)? Страхотни бяха, нали? Домъчняло ми е за тях, да знаеш, и…
По линията изведнъж се разнася някакво страховито задгробно стенание и аз зяпвам от изненада. В далечината чувам Ели да казва: „Извинете. Само за момент…“
— Беки! — изсъсква тя в ухото ми. — Телефонът ми беше на високоговорител, по дяволите! И шефът на отдела беше в офиса ми.
— О, Боже! — възкликвам притеснено. — Извинявай! Още ли е там?
— Не — отвръща Ели и въздъхва съкрушено. — Бог знае какво ще си помисли сега за мен.
— О, ами… — започвам окуражително, — шефът ти има чувство за хумор, нали?
Ели не отговаря.
— О, ами… — добавям вече не толкова уверено, — все едно, ще имаш ли време да пийнем по нещо на обяд?
— Всъщност май не — отвръща Ели. — Извинявай, Беки, но сега наистина се налага да прекъсна.
И тя ми затваря телефона.
Явно вече никой не ме харесва! Изведнъж ме побиват ледени тръпки, разтрепервам се и се свивам още повече на стола си. О, Боже, мразя го днешния ден! Всичко мразя! Искам да си отида у домаааа!
Трябва да кажа обаче, че в петък вече се чувствам далеч по-оптимистично настроена. Главно защото:
1. Петък е.
2. Прекарвам целия ден извън офиса.
3. Вчера Ели се обади, за да ми се извини, че ми е затворила телефона така рязко, но шефът й пак влязъл в офиса, докато сме говорели. И да ми каже, че и тя ще ходи на панаира на личните инвестиции!
Плюс
4. Напълно съм изхвърлила от съзнанието си инцидента с Люк Брандън. Така де, на кого изобщо му пука за Люк Брандън?!