Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
— О, благодаря — отвръщам иронично и я напъхвам в чантата си. Предполагам, че го прави, за да се представи добре пред колегите си.
— Всъщност, понастоящем „Уедърбай Инвестмънтс“ се намира в доста вълнуващ период на развитие — продължава Ели. — Знаеш ли, че следващия месец лансираме цяла нова серия от фондове? Мисля, че са общо пет. „Растеж в Англия“, „Перспективи в Англия“, „Растеж в Европа“, „Перспективи в Европа“ и…
Хубаво де, защо ми ги разправя всички тези дивотии?
— Ели…
— И „Растеж в Щатите“! — завършва Ели триумфално. В очите й няма и искрица хумор.
— Аха — казвам след известна пауза. — Ами… това звучи… готино!
— Мога да поръчам на някой от нашите хора за връзки с обществеността да ти се обадят, ако искаш — добавя Ели ентусиазирано. — Да ти дадат повече подробности.
КАКВО?!?
— Не, не — отвръщам припряно. — Няма нужда, всичко е ясно. Та значи… ъъъ… какво ще правиш, като приключиш тук? Искаш ли да отидем да пийнем по нещо?
— Няма да мога — отговаря Ели с извинителен тон на гласа. — Отивам да огледам няколко апартамента.
— Да не се местиш? — питам изненадано.
Ели живее в най-жестокия апартамент в артистичния квартал „Камдън“, като има за съквартиранти две момчета от някаква музикална банда, които непрекъснато й осигуряват безплатни пропуски за най-различни концерти и други такива. Умът ми не го побира защо й е притрябвало да се мести!
— Всъщност, ще си купувам апартамент — пояснява Ели. — Оглеждам жилища из по-престижните „Стрийтам“, „Туутинг“… Ще ми се да се включа най-сетне, а после и да започна да се изкачвам в йерархията на недвижимите имоти.
— Правилно — казвам вяло. — Добра идея.
— И знаеш ли какво ще ти кажа, Беки, ти също би трябвало да го направиш — добавя Ели. — Не можеш да се мотаеш вечно в някакъв си мижав студентски апартамент под наем. Идва момент, когато трябва да започне истинският живот! — отсича тя вдъхновено и поглежда към единия от костюмарите на щанда, който й се усмихва одобрително.
„Изобщо не е мижав студентски апартамент!“, мисля си възмутено. Пък и кой е този, който определя какво значи „истински живот“? Кой казва, че „истинският живот“ е катерене в йерархията на недвижимите имоти и носене на кошмарни перлени обеци? Как ли пък не! Никакъв истински живот не е това, ами по-скоро скучно до смърт живуркане.
— Ще ходиш ли на приема на „Барклейс“? — правя последен опит с надеждата, че ако отидем там заедно, може да си правим компания в напиването и да се позабавляваме. Ели обаче смръщва леко нос и поклаща полуотрицателно глава.
— Може и да прескоча за малко — казва, — но не ми се вярва, защото имам доста работа тук.
— Хубаво тогава — отвръщам. — Ами в такъв случай ще се… ще се видим по-късно.
Отдалечавам се от щанда на „Уедърбай Инвестмънтс“ и поемам бавно към една от ъгловите зали, където ще бъде приемът, като се чувствам в известна степен обезкуражена. Неволно започвам да се питам дали пък Ели не е права, а аз да греша. Може би и аз трябва да започна да мисля и да говоря за изкачване в йерархията на недвижимите имоти и за инвестиции в перспективни фондове. О, Боже, може би в мен има нещо сбъркано! Сигурно ми липсва генът, който кара човека да пораства, да помъдрява, да си купува апартамент в „Стрийтам“ и да започне да посещава родителите си всеки уикенд! Всички освен мен се придвижват напред в един свят, който не разбирам.
Когато обаче наближавам входа на залата, където ще е приемът с шампанско, усещам как духът ми постепенно започва да се повишава. Така де, на кого ли пък няма да му се повиши духът при изгледите за безплатно шампанско, питам аз?! Залата е красиво украсена, през средата й е опънат приветствен надпис, в дъното свири някаква банда, а веднага след входа стои момиче в нещо като парадна униформа и раздава рекламни ключодържатели с емблемата на „Барклейс“. Когато вижда баджа ми, тя ми се усмихва широко, подава ми лъскава бяла папка с пресматериали и казва:
— Изчакайте за секунда, моля.
После отива към група хора, прошепва нещо на един мъж в красив костюм, който е с гръб към мен, връща се бързо и казва:
— Ей сега ще дойде един човек да ви посрещне. А междувременно заповядайте чаша шампанско.
Е, нали виждате сега какво е да си преса? Където и да отидеш, неизменно ти се оказва специално внимание. Поемам чашата с шампанско, напъхвам бялата папка в чантата при останалите и отпивам щедра глътка. О, каква наслада! Леденостудено, леко тръпчиво и приятно пенливо! Мисля си да поостана тукчас-два и тихо и кротко да си пия шампанско, докато им свършат запасите. Няма да посмеят да ме изгонят, аз съм преса! Всъщност може и да…