Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
— Избрахте ли, сър? — привежда се към нас човекът и Люк му кимва.
— Светлобежавия куфар от еленова кожа.
— О! — възкликвам и усещам как по лицето ми се разлива усмивка на блажено задоволство. — Страхотно! Точно него харесвам!
— Основно житейско правило — казва Люк, като скача на крака и изтупва панталоните си. — Щом си помолил някой за съвет, послушай го.
— Но аз не съм казала кой от двата…
— Не беше нужно да го казваш — отвръща Люк и ми протяга ръка, за да ми помогне да се изправя. — Хъмкането ти беше достатъчно красноречиво.
Ръката му около моята е изненадващо силна и топла и докато ме дръпва да стана, усещам дълбоко в себе си сладостна тръпка. Пък и мирише хубаво. На скъп афтършейв, чиято марка не успявам да разпозная. За момент оставаме смълчани.
— Чудесно — казва най-сетне Люк. — Май ще е добре да го платя в такъв случай.
— Да — отвръщам и се чувствам някак смешно нервна. — Май да.
Той отива на касата, където започва да говори нещо с продавача, а аз се извръщам към изложените отстрани кожени гардеробни чанти. Изведнъж изпитвам странно неудобство. Така де, пазаруването свърши. А сега какво?
Ами, ще се сбогуваме учтиво и това е. Люк вероятно трябва да се връща в офиса си. Положително не може да се мотае цял ден по пазар.
А ако ме попита какво смятам да правя аз, ще кажа, че съм заета. Ще се престоря, че имам важна делова среща или нещо подобно.
— Готово — казва Люк, като се връща при мен. — Страшно съм ти благодарен за помощта, Ребека.
— Няма защо — отвръщам ведро. — Е, аз трябва да тръгвам за една…
— Чудех се — прекъсва ме Люк бързо — дали ще приемеш, ако те поканя на обяд?
Днешният ден се очертава като абсолютно съвършен. Пазаруване в „Хародс“, а после обяд в „Харви Никълс“. Така де, има ли нещо по-хубаво от това? Качваме се в разположения на петия етаж шикозен ресторант, настаняваме се, Люк поръчва бутилка изстудено бяло вино, а когато ни го сервират, вдига чаша за наздравица.
— За куфара — казва и се усмихва.
— За куфара — отвръщам щастливо и отпивам от чашата си.
Това е вероятно най-страхотното вино, което съм опитвала през живота си. Люк взема менюто си и се зачита в него. И аз също отварям моето, но да си призная, не прочитам и думичка. Просто си седя и сияя щастливо. Оглеждам се наоколо, въодушевена от всички тези шик жени, дошли да обядват тук, водя си мислено бележки относно тоалетите им и се чудя откъде ли онова момиче там е купило страхотните си розови ботушки. После изведнъж, незнайно защо, се мислям за картичката, която Люк ми изпрати. И пак започвам да се чудя дали е било просто приятелски жест или… или нещо друго.
При тази мисъл чак ми прималяза и бързо отпивам нова глътка вино. Добре де, не глътка, ами направо пресушавам чашата си на един дъх. Оставям я на масата, преброявам до пет и казвам небрежно:
— Благодаря за картичката, между другото.
— Какво? — пита Люк, вдигайки поглед от менюто си. — Ааа, няма защо. — На свой ред отпива от виното си и добавя: — За мен беше удоволствие да те видя онази вечер.
— „Терадза“ е страхотно място за прехвръкване от маса на маса! — отвръщам и в същия миг усещам, че се изчервявам.
Люк се усмихва лекичко и казва:
— Да, наистина. — После оставя чашата си и добавя: — Избра ли си вече?
— Ъъъ… — отвръщам и преглеждам набързо менюто. — Мисля да взема… ъъъ… рибни крокети с картофено пюре. И салата от аспарагус.
По дяволите, чак сега видях, че предлагат и сепия. Това трябваше да си поръчам. О, майната му, късно е вече.
— Добър избор — казва Люк и ми се усмихва. — Още веднъж ти благодаря, че ми помогна днес. В такива случаи винаги е добре човек да чуе и второ мнение.
— Няма проблем — отвръщам лъчезарно и отпивам от виното си. — Надявам се куфарът да ти върши добра работа.
— О, той не е за мен — отвръща Люк след кратка пауза. — Купих го за Саша.
— Все едно — казвам любезно. — Коя е Саша? Сестра ти ли?
— Приятелката ми — отговаря Люк и се извръща, за да повика келнера.
А аз го зяпвам като парализирана.
Приятелката му! Помогнала съм му да избере куфар за приятелката си!
Изведнъж вече не изпитвам никакъв глад. Не ми се ядат нито рибни крокети, нито салата от аспарагус. Дори не искам повече да седя тук, в този шикозен ресторант. Усещам как щастливото сияние напуска душата ми, а на негово място се настанява студ. Чувствам се глупаво. Люк Брандън си има приятелка. Ами, разбира се, че ще си има. Красиво, шикозно момиче на име Саша, несъмнено с перфектен маникюр, за разлика от мен, и което пътува насам-натам по света с луксозни, баснословно скъпи куфари. А аз съм пълна, тотална глупачка? Трябваше да предположа, че ще има някоя Саша. Така де, то се подразбира!