Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
— Ребека! Радвам се, че успя да дойдеш.
Вдигам поглед от мехурчетата в чашата си с шампанско и буквално се смразявам. О, НЕ! Мъжът с красивия костюм бил Люк Брандън! И сега Люк Брандън стои точно пред мен и ме гледа право в лицето е израз, чието значение не ми е съвсем ясно. Изведнъж усещам, че ми прималява. От цялата тази работа, дето си я планирах — че ще запазя хладнокръвие и ще се държа с ледено презрение, — явно нищо няма да излезе. Защото се оказва, че дори само един поглед към лицето му е достатъчен отново да ме залее унищожителна вълна на изгарящо унижение.
— Здрасти — измърморвам с наведени очи.
Ама защо изобщо го поздравявам?!
— Надявах се, че ще дойдеш — казва той тихо и сериозно. — Много бих искал да…
— Да — прекъсвам го ни в клин, ни в ръкав аз. — Е, трябва да… Нямам време за приказки, трябва да пообиколя сред хората. Тук съм по работа, знаеш.
Опитвам се да звуча с делово достолепие, но усещам гласът ми да потреперва издайнически, а бузите ми бавно да пламват все по-силно под настойчивия му поглед. Ето защо се врътвам, преди да е успял да каже каквото и да било друго, и се отправям към другия край на залата. И представа си нямам накъде съм се запътила. Просто трябва да продължавам да вървя, докато не налетя на някой, с когото да заговоря.
Проблемът е, че не виждам ни едно познато лице. Навсякъде виждам само сплотени групички от хора, предимно мъже, с вид на банкови служители, които се смеят и си говорят за голф. Всички ми изглеждат някак много високи и широкоплещести, а на всичкото отгоре не мога дори да срещна нечий поглед. Ама че неудобно положение, Господи! Чувствам се като шестгодишно хлапенце, попаднало на купон на възрастни. Най-сетне забелязвам в ъгъла на залата Мойра Чайнинг от „Дейли Хералд“, която ме поглежда бегло и в очите й проблясва нещо като полуразпознаване. А, не, определено нямам намерение да говоря с нея! „Добре де, само продължавай да вървиш! — заповядвам си мислено. — Преструвай се, че си тръгнала нанякъде с точно определена цел.“ Само без паника!!!
После мярвам в другия край на залата Люк Брандън да ме търси с поглед из множеството. Явно ме вижда, защото изведнъж тръсва глава и започва да си пробива път към мен. О, Боже, бързо! Бързо! На всяка цена ТРЯБВА да намеря кого да заговоря.
Я да видим сега — може би тази двойка мъж и жена, които стоят малко по-встрани? Той е на средна възраст, а тя доста по-млада. Изглеждат така, сякаш и те също не познават кой знае колко хора тук. Слава Тебе, Господи! Които и да са, ще отида при тях и ще ги попитам харесва ли им панаирът и дали са открили нещо полезно за себе си, като се преструвам, че си водя бележки за бъдещата ми статия. А когато Люк Брандън приближи, ще се направя, че уж съм страшно погълната от разговора и изобщо не го забелязвам. Добре, тръгвам!
Отпивам глътка шампанско, приближавам до двамата и поздравявам с ведра усмивка:
— Здравейте, Ребека Блумууд от „Успешни спестявания“.
— Здравейте — отговаря мъжът, като се обръща към мен и протяга ръка. — Дерек Смийт от Ендуич Банк. А това е асистентката ми Ерика.
О, Боже! О, БОЖЕ!!
Буквално онемявам. Не мога да му стисна ръката. Не мога и да побягна. Изведнъж се парализирам.
— Здравейте — казва и момичето, като ми се усмихва дружелюбно. — Ерика Парнъл.
— Да — най-сетне успявам да промълвя дрезгаво, след сякаш вековна пауза. — Да, здрасти.
МОЛЯ ВИ, МОЛЯ ВИ, ЗАБРАВЕТЕ ИМЕТО МИ! МОЛЯ ВИ, ЗАБРАВЕТЕ ИМЕТО МИ!
— Журналистка сте, нали? — казва Ерика, загледана в баджа на гърдите ми, при което леко свива вежди. — Името ви ми се вижда познато.
— Да — успявам да измънкам. — Да, вие сигурно… може да сте чели някои мои статии.
— Вероятно — отвръща тя и отпива нехайно глътка шампанско. — В офиса получаваме всички финансови издания. Някои са наистина много добри.
Лека-полека кръвта отново потича във вените ми. „Всичко ще е наред“, казвам си успокоително. Нямат си нит най-малка представа коя съм, нали така?!
— Вие, журналистите, май трябва да бъдете специалисти по всичко — отбелязва Дерек, който междувременно вече се е отказал да се ръкува с мен и сега върти чашата с шампанско в ръцете си.
— Да, наистина — отговарям и рискувам да пусна една усмивка. — Щем не щем, опознаваме всички сфери на личните финанси, от банковото дело и инвестиционните фондове до различните застраховки.
— А как придобивате всички тези познания?
— О, просто ги попиваме в процеса на работата — отвръщам вече хладнокръвно.
И знаете ли какво? Веднъж щом се отпуснах, ситуацията започва страшно да ме забавлява! Направо ми се приисква да затаникам: „Не знаете коя съм! Не знаете коя съм!“ А на живо Дерек Смийт изобщо не е чак толкова страшен. Дори е някак добродушен и дружелюбен, като нечий вуйчо от ситуационен комедиен сериал.