Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Пажът се покланя и излиза.
ДОНЯ СОЛ
Изгубен е!
Дон Руи отива при един от портретите, който е неговият собствен, най-последният вляво, и натиска една пружинка. Портретът се отмества и зад него се вижда издълбано в стената скривалище. След това се обръща към Ернани.
ДОН РУИ
Сеньор, елате тук!
ЕРНАНИ
Съдбата
ме подари на вас. Предайте ми главата!
Ваш пленник съм.
(Влиза в скривалището.)
Дон Руи натиска отново пружината и портретът заема първоначалното си място.
ДОНЯ СОЛ (на херцога)
Сеньор, бъдете милостив!
ПАЖЪТ (влиза)
Крал Карлос!
Доня Сол бързо спуска воала си. Двете крила на вратата се разтварят. Влиза Дон Карлос във военни доспехи, следван от група благородници, въоръжени като него. След тях войници, въоръжени с копия, стрелци.
Сцена шеста
Дон Руи, Доня Сол, забулена, Дон Карлос, свита. Дон Карлос приближава бавно, с лява ръка върху дръжката на шпагата, а с дясна на гърдите си, и впива в стария херцог поглед, изпълнен с недоверие и гняв. Херцогът посреща краля и му се покланя дълбоко. Мълчание. Очакване и ужас наоколо. Накрая кралят, застанал срещу херцога, вдига внезапно глава.
ДОН КАРЛОС
Братовчед, аз идвах тук щастлив,
но бе заключено… И чаках доста много.
Ръждясал мислех аз кинжала ти, ей богу,
но виж, че съм сгрешил… То не било така.
Той блясна тъкмо днес във твоята ръка!
Дон Руи иска да отговори, но кралят го прекъсва с властен жест.
Младежките ти дни са тъй невъзвратими!
Нима сме със чалми? Така ли е, кажи ми!
Не съм ни Боабдил78, ни Мохамед. Пред гост,
какъвто съм, защо си вдигнал своя мост?
ДОН РУИ (покланя се)
Кралю…
ДОН КАРЛОС (на благородниците)
Ключовете… Вратите завардете!
Двама офицери излизат. Неколцина други строяват войниците в три редици по дължина на залата — от краля до главната врата.
(Дон Карлос се обръща към херцога.)
Аа, възкресявате метежите проклети?
По дяволите! Щом държиш в ръка кинжал,
ще се държа сега аз също като крал!
И сам ще разруша из дебри и балкани
бунтовните гнезда на своите дворяни.
ДОН РУИ (съвзема се)
Аз съм от верен род!
ДОН КАРЛОС (прекъсва го)
Пак хитрост… Говори!
Или двореца ти ще срина, разбери!
Пожара угасих, но искрица остава.
Избих бандитите, не — вожда… Кой тогава
го крие? Само ти! Ернани вся терор,
той е бунтар и ти го криеш тук!
ДОН РУИ
Сеньор,
така е!
ДОН КАРЛОС
Е, добре! Главата на Ернани —
или пък твоята!
ДОН РУИ (покланя се)
Разбрах. Това ще стане.
Съгласен съм.
Доня Сол закрива лицето си с ръце и пада на едно кресло.
ДОН КАРЛОС (с по-мек тон)
Нима се стресна изведнъж?
Докарай пленника!
Херцогът скръства ръце на гърдите си, навежда глава и остава няколко мига замислен. Кралят и Доня Сол го наблюдават мълчаливо, вълнувани от различни чувства. Най-после херцогът вдига глава, отива при краля, улавя ръката му и го отвежда с бавни крачки пред най-стария от портретите — този, с който започва галерията, отдясно на зрителя.
ДОН РУИ (сочи на краля старинния портрет)
О, вижте този мъж!
Дон Силвиус — създал рода ни стародавен,
трикратен консул в Рим, човек могъщ и славен!
(Минава към следващия портрет.)
78
Не съм ни Боабдил… — Абдула ибн Мухаммад XI, познат под името Боабдил, последният мавритански владетел на Гренада (1482–1492), победен и прогонен от Фернандо II (1481).