Целуната от сянката

Излязохме навън на студа и Лиса ме поведе. Отдалечи се от административните сгради и се насочи към други, разположени в по-отдалечения край на земите около кралския двор.

— Кралицата живее в първата сграда — обясни Лиса. — Не е точно дворец, но е най-близо до представата за такъв. Когато дворът е бил в Европа, мороите обикновено са живеели в замъци.

Намръщих се.

— Казваш го, сякаш е било готино.

— Каменни стени? Кули? Дори ти трябва да признаеш, че звучи вълнуващо.

— Да, но се обзалагам, че са имали скапан достъп до интернет.

Лиса поклати глава и се усмихна, но не удостои забележката ми с отговор. Минахме покрай други сгради, които бяха украсени с каменни орнаменти като останалите, но по строеж и стил ми напомняха на жилищни сгради с апартаменти. Лиса потвърди предположението ми.

— Това са къщите за тези, които живеят постоянно в двора.

Огледах ги и се запитах как ли изглеждат отвътре. После ме озари щастлива мисъл.

— Мислиш, че ще живеем тук?

Думите ми я свариха неподготвена, но след секунда се развълнува не по-малко от мен. На нея също й харесваше идеята да си имаме наше място, което да обзаведем по свой вкус. На мен би ми се понравила идеята Дмитрий да живее с нас, но в кралския двор той нямаше да бъде седем дни по двайсет и четири часа с нея. Аз също нямаше да бъда неотлъчно с нея. Дали щяха да ми позволят да живея с нея? Или това щеше да бъде още една възможност да ми покажат, че нямат нужда от мен?

— Надявам се — отвърна Лиса, неподозираща за тревогите ми. — На най-горния етаж, в апартамент със страхотен изглед.

— И басейн — опитах се да се усмихна.

— Как можеш да мислиш за басейн в този студ?

— Хей, ако ще фантазирам, поне да е докрай. Обзалагам се, че Татяна има басейн. Обзалагам се, че носи бикини и секси момчета я разтриват с ароматни плажни масла.

Очаквах тя да завърти очи, но Лиса се ухили, докато ме въвеждаше в една сграда, намираща се в непосредствена близост до жилищната.

— Странно, че го спомена.

— Какво? — възкликнах. Тя едва сдържаше тайната. Още малко усилие и щях да я „издърпам“ от главата й. И щях да го направя, ако не бях толкова сащисана от всичко, което ни заобикаляше. Сетивата ми сякаш щяха да експлодират: нежна музика, фонтани, растения, хора в бели халати, всичко блестеше, сребристи…

Беше СПА център — разкошен СПА център с всичките му екстри, скрит в стара каменна сграда тук, в кралския двор. Кой би се досетил? До входа бе разположена рецепцията, с дълъг гранитен плот, така че пред нас се разкриваше само част от гледката, но и това, което видях, беше страхотно. Покрай стената бяха насядали жени и си правеха маникюр и педикюр. Мъже морои и жени се подстригваха и им правеха прически. В дъното на салона се виждаше нещо, което приличаше на лабиринт от коридори, по чиито стени имаше стрелки, сочещи към други секции: за масаж, сауна, маски на лицето и какво ли още не.