Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Добре — рече тя накрая. — Приемам. Благодаря ви, ваше величество.
— Отлично решение — кимна Татяна. — Ще се погрижим всичко да бъде по-скоро уредено. Сега можеш да тръгваш.
Кралицата не даде знак, че самата тя ще напусне залата, затова Лиса отново се поклони и забърза към вратата, все още зашеметена от новините. Внезапно Татяна извика след нея:
— Василиса? Ще изпратиш ли приятелката си да поговоря с нея? Момичето Хатауей?
— Роуз? — попита тя смаяно. — Защо ви е…? Да, разбира се. Веднага ще я намеря.
Лиса забърза към сградата за гости, но аз я пресрещнах още в коридора.
— Какво стана? — попитах я.
— Нямам представа — призна ми Лиса. — Чу ли какво ми каза тя?
— Да. Може би иска да ми каже, че трябва много да внимавам, когато замина с теб в онзи колеж.
— Може би. Не зная. — Лиса набързо ме прегърна. — Пожелавам ти късмет. Скоро ще се видим.
Отидох в същата зала и заварих Татяна седнала в креслото си със скръстени ръце, в скована поза. Личеше си, че е обзета от нетърпение. Отново беше облечена в костюм на бизнес дама от някоя корпорация, с кафяв блейзър и кафява пола. Според мен този цвят не бе най-подходящият за тъмносивата й коса, но това не беше мой проблем, а на стилиста й.
Поклоних се точно както Лиса преди малко и огледах залата. Присила си беше отишла; бяха останали само двама пазители. Очаквах Татяна да ми каже да седна, но вместо това тя се изправи и се приближи до мен.
— Госпожице Хатауей — заяви тя с остър тон, — възнамерявам да бъда съвсем кратка. Ще преустановите тази отвратителна любовна афера с моя праплеменник. И то веднага.
Глава 15
— Моля?
— Чу ме. Не зная колко далеч са стигнали нещата и честно, не искам да зная подробности. Не това е важно. Важното е, че няма да продължава повече.
Кралицата погледна надолу към мен, с ръце на кръста. Целият й вид показваше, че чака да се закълна да направя това, което искаше. Само че аз не можех. Огледах се, сигурна, че това е някаква шега. Погледнах към двамата пазители, застанали в другия край на залата, почти надявайки се, че те ще ми обяснят какво става, но те наблюдаваха сцената с безизразни физиономии, сякаш не виждаха нищо. Никакъв зрителен контакт. Обърнах се към кралицата.
— Ъъ, ваше величество… трябва да е станала някаква грешка. Между мен и Ейдриън няма нищо.
— Да не ме смяташ за идиотка?
Леле. Това се казва откровение!
— Не, ваше величество.
— Е, това поне е нещо. Няма смисъл да ме лъжеш. Виждали са ви заедно — тук и в Академията. Аз също ви видях в съдебната зала. — По дяволите. Защо Ейдриън бе избрал точно онзи момент да се прави на кавалер и да си открадне още една прегръдка? — Чух подробности за всички забранени неща, за това, което става, и то трябва да спре още тук и веднага. Ейдриън Ивашков никога няма да избяга с някакво евтино момиче дампир, така че можеш да се простиш с подобни илюзии още в този миг.
— Никога не съм си и помисляла, че ще го направи, след като между нас двамата няма нищо — заявих аз. Искам да кажа, че сме приятели, но това е всичко. Той ме харесва. Обича да флиртува. А ако искате да говорим за забранени неща, тогава… сигурна съм, че той има списък със забранени неща, които би искал да прави с мен. Много забранени неща. Но ние не ги правим, ваше величество.
Щом думите излязоха от устата ми, се почувствах като пълна идиотка. Но съдейки по изражението на лицето й, едва ли нещата можеха да станат по-лоши за мен.
— Чувала съм за теб — рече тя. — Всички говорят за последните ти постижения и отличия и не спират да те хвалят, но не съм забравила, че тъкмо ти отведе Василиса. Освен това са ми известни неприятностите, в които постоянно се забъркваш — зная за пиенето, за мъжете. Ако зависеше от мен, щях да наредя да опаковат багажа ти и да те изпратя в някоя комуна за кървави курви, където навярно е мястото ти.
Пиене и мъже? От думите й излизаше, че съм алкохолизирана проститутка, но, честно казано, на училищните купони никога не съм пила повече от другите тийнейджъри. Но беше безсмислено да й казвам тези неща, както и това, че още съм девствена, едва ли щеше да има значение.
— Но — продължи тя, — твоите последни… постижения направиха отпращането ти невъзможно. Всички вярват, че те очаква бляскаво бъдеще. Може и да са прави. И въпреки че не мога да попреча да станеш пазител, мога да повлияя върху избора кого да пазиш.