Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
Вцепених се.
— Какво искате да кажете? Заплашвате ли ме? — Изрекох думите плахо, а не предизвикателно. Не можеше да говори сериозно. Да ме отделят от Лиса по време на практиката беше едно, но в момента ставаше дума за нещо съвсем различно.
— Казвам само, че бъдещето на Лиса ме интересува извънредно много, това е всичко. И ако се налага да я предпазя от вредни влияния, ще го сторя. Мога да й намеря друг пазител. А на теб ще намерим да охраняваш друг морой.
— Не можете да го направите! — възкликнах. По изражението на лицето й разбрах, че е щастлива, задето най-после ме е накарала да реагирам. Чувствах се едновременно ядосана и изплашена и усилено се опитвах да се овладея и да не избухна. Дипломация и честност — ето от какво се нуждаех в момента. — Нямам нищо общо е Ейдриън Ивашков. Не можете да ме накажете за нещо, което не съм направила — в последния момент си спомних да добавя: — ваше величество.
— Изобщо не желая да те наказвам. Аз просто искам да съм сигурна, че се разбираме. Високопоставените морои не се женят за момичета дампири. Те си играят с тях. Всяко момиче си мисли, че с нея ще е различно — дори твоята майка си мислеше така за Ибрахим, но се оказа, че също е грешала.
— С кого? — Името ми подейства като плесница. Ибрахим. Никога досега не бях чувала това име, нито пък за някой, които се казва така. Исках да я попитам кой е той и какво общо има с майка ми, но Татяна продължи да говори.
— Те винаги грешат. Можеш да направиш всичко по силите си да промениш това, но ще с чиста загуба на време. — Тя поклати глава, все едно съжаляваше тези момичета дампири, но самодоволното й изражение противоречеше на всяка искрена симпатия. — Можеш да използваш хубавото си лице и леснодостъпното си тяло колкото си искаш, но накрая ти ще си тази, която е била използвана. Сега той може и да казва, че те обича, но накрая ще се умори от теб. Спести си страданията. Правя ти услуга.
— Но той не е казвал, че ме обича. — Нямаше смисъл. По-голямата ирония в случая беше, че аз наистина бях напълно сигурна, че Ейдриън просто иска да спи с мен. Нямах никакви илюзии по въпроса. И тъй като не спях с него, нямаше никакъв проблем — само че явно Татяна гледаше на всичко това като на проблем. Въздъхнах. Заподозрях че никакви доводи нямаше да я накарат да повярва, че не се интересувам с Ейдриън. — Вижте, след като сте толкова сигурна, че ние двамата нямаме бъдеще заедно, тогава защо ми казвате всичко това? Според вас, той и без това ще ме изостави, Ваше величество.
Тя се поколеба само за секунда, а аз едва не се разсмях. Въпреки големите й приказки за мен, за майка ми и другите дампири, една част от нея действително се тревожеше, че аз може наистина да съм толкова очарователна и хубава, че да съблазня Ейдриън и да го примамя да се обвърже в позорен брак. Кралицата побърза да прикрие несигурността си.
— Обичам да се грижа за нещата, преди да са се объркали, това е всичко. А и това ще улесни нещата между него и Василиса — ако не им се пречкаш.
Брей, брей! Краткият ми миг на задоволство се разсея, изместен от объркване. В момента се чувствах също толкова шашната, както когато за пръв път ме обвини, че съм се забъркала с Ейдриън.
— Той и… Василиса? Лиса? За какво говорите? — Забравих „ваше величество“, но мисля, че в този момент и тя не обръщаше внимание на това.
— Двамата са идеална двойка — заяви Татяна, сякаш се готвеше да купи някое произведение на изкуството. — Въпреки лошото ти влияние, Василиса се превърна в многообещаваща млада жена. По природа тя е много сериозна, много отдадена, със силно развито чувство за дълг и може да го излекува от вроденото му безразсъдство и непостоянство. А ако са заедно, това ще им позволи да продължат да изследват и развиват… необикновените си магически способности.
Преди пет минути предположението, че искам да се омъжа за Ейдриън, ми се струваше най-откаченото нещо, което бях чувала. Но казаното току-що го надмина — самата мисъл Лиса да се омъжи за Ейдриън ми се струваше абсурдна!
— Лиса и Ейдриън. Заедно. Не говорите сериозно. Ваше величество.
— Ако и двамата са тук заедно, мисля, че те сами ще го осъзнаят. Определено се вижда, че помежду им съществува привличане. Освен това бабата на Ейдриън произхожда от клон на фамилията Драгомир. Във вените му тече достатъчно кръв, за да помогне на Лиса да продължи линията на рода Драгомир.
— Същото важи и за Кристиан Озера. — В един от отвратително сладникавите им моменти Лиса и Кристиан бяха прегледали фамилното му дърво, за да видят дали той притежава достатъчно гени на Драгомир, за да продължат името. Когато откриха, че има, започнаха да измислят имена за бъдещите си деца. Беше ужасно. Тръгнах си, след като Лиса заяви, че ще нарекат третата си дъщеря на мен.