Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– Здравейте, мога ли да ви помогна?
Тъмнокосият посетител поглежда името ѝ на баджа, докато показва документите си.
– Надявам се, Ката. Аз съм главен инспектор Марк Уорман от лондонската полиция. Мога ли да видя управителя ви?
Младата унгарка натиска червения бутон под бюрото.
– Сега ще го повикам.
– Благодаря.
Той усеща у момичето внезапно напрежение, което не би могло да се дължи на зададените до момента въпроси. За нейно щастие не се интересува от имиграционните ѝ документи.
Появява се едър мъж, облечен в кафяв вълнен костюм, който изглежда поне един размер по-малък от нужното.
– Джонатан Дънбар, управител на хотела. Искали сте да ме видите.
– Да, сър.
Полицаят го повежда встрани от гостите на опашката и към тях се присъединява млада жена на около трийсет години, която досега бе стояла встрани.
– С колегата ми Пени Джаксън сме от Отдела за борба с тероризма. Интересуваме се от двама от вашите гости.
Дънбар пребледнява.
– Двама американци – добавя Джаксън. Подава му две снимки от вътрешния джоб на лекия си червен блейзър. – Жената е Мици Фалън, брюнетка, в края на трийсетте. Колегата ѝ е Джон Бронти, слаб мъж с кестенява коса.
– Виждал съм ги – казва управителят нервно. – Регистрираха се вчера. Имат карти на ФБР.
Джаксън се усмихва разбиращо.
– Картите не винаги са оригинални. Къде са те в момента?
– Наистина не знам. Ще проверя.
Уорман го стрелва предупредително с поглед.
– Не им казвайте, че сме тук. Не искаме нещата да се... как да се изразя... да се усложнят.
Разтваря сако, за да му покаже кобура на пистолета си.
Управителят отива зад бюрото на рецепцията. Говори с момичето, проверява нещо на компютъра, после се връща при тях.
– Току-що са излезли. Преди не повече от десетина минути.
Уорман изглежда облекчен.
– Може ли да огледаме стаите им?
Дънбар се изненадва от въпроса.
– Естествено – отвръща бързо. После лявото му око започва да потрепва нервно. – Не мислите, че в тях има експлозиви, нали?
– Доста невероятно е. Ако имахме подобни подозрения, щяхме да дойдем със сапьорите.
– Разбира се – кимва управителят и продължава да стои неподвижно.
– Сега ще ни помогнете ли, моля? – подсеща го инспекторът.
– Да, да, веднага. Имам универсален ключ за всички стаи. Последвайте ме.
Вземат асансьора до последния етаж и Дънбар тръгва пред тях по покрития с плътен килим коридор.
– Техните стаи са номер 602 и 604. – Пъха картата си последователно в двата процепа и отваря вратите. – Искате ли да вляза с вас?
– Не, не е необходимо, сър – казва Уорман. – Освен ако не желаете.
– Не, благодаря. Ще бъда долу, ако се нуждаете от мен – усмихва се той и се отдалечава.
Уорман изважда пистолета си и го проверява.
– Десет минути, после трябва да изчезваме.
Джаксън кимва.
– Не искам да даваме възможност на този глупак да размисли и да позвъни в Скотланд ярд, за да провери самоличността ни.
87
АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО, ЛОНДОН
За изненада на Мици от бутилката вода, която открадна от Джордж Далтън в кабинета на Оуен, все още няма ДНК профил.
– Ще го имам до края на деня – обещава Ани Линклатер и в гласа ѝ се долавя силна нотка на страх.
Мици я поглежда намръщено и се връща в малкия кабинет, в който са ги настанили с Бронти.
Бившият свещеник вдига глава от документите и картите пред себе си.
– Някакъв късмет?
– Дори не смей да питаш. Британците действат със скорост, която май им е наследство от някоя по-ранна епоха. Явно не са осъзнали, че сме ХХI век.
Бронти се разсмива.
– Всъщност момичето е американка.
– Все тая. Бавна е, защото е тук. Ти какво правиш?
– Ела да видиш! – Той приглажда голямата карта от Английското картографско дружество пред себе си и поставя лист A4 до нея. – Мислех си за този пасаж: И е решено в родината мястото на вечния покой да бъде завинаги там, гдето се кръстосват великите келти и бардове самотни пеят своите възхвали.
Тя го прочита отново и признава:
– Освен това за кръстосването т.е. покръстването, всичко друго ми е напълно неясно.
– Не мисля, че става дума за покръстване или кръстове, в смисъла на разпятия. Според мен се отнася за място, където се кръстосват – т.е. събират – келтските кланове, ирландските и уелските.
– Физическо място.
Той потупва по картата.
– Ето. Това е място, притежавано някога от рицарите тамплиери.