Шифърът на Камелот

– Съжалявам, не те видях. Добро утро! Кога пристигна?

– Току-що – лъже Оуен. – Исках да дойда рано, защото срещата на Кръвната линия е днес следобед.

Ланс поглежда часовника си.

– Някои от по-старите членове пристигнаха вчера вечерта. Чух ги да обсъждат, че ще посетят тренировката на новите воини, после ще се разходят до езерото.

Оуен се усмихва.

– Това ги връща назад в спомените им. Както ще бъде и с теб някой ден.

Ланс се разсмива, вече малко по-отпуснат.

– Искам да забравя обучението си. Всички тези седмици в пустошта, без нищо за ядене и пиене... – мръщи се той. – Предпочитам петзвезден хотел и вкусна вечеря – при това редовно.

Оуен кимва:

– Съгласен съм. Въпреки че трябва да се погрижа да не се размеквам прекалено на стари години.

Вървят заедно покрай крепостната стена и Ланс се опитва да поддържа разговора.

– Какво е положението в Лондон? Толкова ли е хаотично, колкото си представям?

– Почти. Кабинетът е почти безполезен, а Принцът на Уелс ме вика по два пъти на ден за нова информация във връзка с взрива на „Евростар“.

Ланс отваря вратата към южното крило.

– Не винаги е добре да имаш патрон, който е свръхзаинтересован от делата ти.

Оуен влиза вътре, ясно му е, че забележката е игрива закачка към самия него.

– Интересът, независимо колко е силен, винаги е по-добър от липсата на интерес.

– Je comprends.1

– Освен това Негово величество иска да се присъедини към Вътрешния кръг.

– Това някаква метафора ли е?

– Не, наистина иска да стане член, да участва активно.

Ланс спира:

– Какво му каза?

Оуен прехапва устни.

– Че ще го поставя на обсъждане.

– И какво е решението ти?

– Все още обмислям. – Тръгва отново. – Принцът притежава значително финансово състояние, което, както много добре знаеш, е най-важното оръжие във всяка война, но освен това има и огромно влияние. И у дома, и на международната сцена.

 – Днешното влияние често се превръща в утрешна намеса.

– Може и да си прав – съгласява се Оуен и сменя темата. – Беше ли с Дженифър вчера вечерта? – той прави пауза, която видимо напряга колегата му. – Звънях ѝ на мобилния, но тя не вдигна, а не можах да се свържа и по телефона в замъка.

Ланс се опитва да прикрие притеснението.

– Да, видях я на вечеря. Бяхме с Мирдин. Не съм чул звънене.

– Странно – казва Оуен и после сменя тона. – Когато не съм тук, наистина разчитам на теб да се грижиш за нея. Осъзнаваш го, нали, Ланс?

Сърцето на французина блъска в гърдите му.

– Да.

Оуен го поглежда и се усмихва признателно.

– Добър човек си ти. Знаех, че мога да ти се доверя.

1 „Разбирам“ – фр. ез. – б. пр.