Шифърът на Камелот

Увива се в плаща си и слиза по витото стълбище в покоите си.

Оуен винаги идва първо тук.

Въпреки че е лято, каменните помещения са студени, затова той спира пред голямата камина и пъхва в огъня хартия, слама и подпалки. Сяда и се заглежда как червените и оранжеви езици гладно поглъщат цепениците с красив ванилов цвят.

Чува се вежливо потропване по вратата.

– Влизай.

Металната ключалка изскърцва. Дъбът изпуква. Сър Оуен влиза с торба във всяка ръка, косата му е разрошена във всички посоки от перките на хеликоптера.

– Надявах се, че ще си станал – усмихва се с признателност той.

– Сякаш някога е било другояче. Остави тези неща и ела да седнеш до огъня при мен.

– Имаш ли вода? – пита Оуен, докато сваля сакото си и се запътва към един от двата стола, поставени отстрани на камината.

– Имам някъде тук, извадих я от кладенеца миналата нощ.

Мирдин се протяга към грубата дървена масичка и накланя глинената кана, докато стаканът до нея се напълва догоре с кристално чиста течност.

Оуен я поема и си спомня как от дете пие прясна вода от този древен извор.

– По-добре ли си? – Мирдин отново напълва стакана.

– Ще бъда.

Старецът го изчаква да допие, преди да започне важния разговор.

– Дженифър говори ли с теб за делата, свързани с Цикъла?

– Не. Не успява да намери сили. Но тайната си личи в очите ѝ. Видях я в Гластънбъри, видях и болката ѝ от това, че се опитва да я скрие от мен.

– Времената са тежки – старецът поглежда бумтящите пламъци. – Най-ожесточеният огън изковава най-силното желязо.

– Ожесточен е добро определение за моята дилема. Съпругата ми е бременна с първото ни дете и вместо да чествам предстоящото раждане на сина си, трябва да се приготвя за собствената си смърт. И за да добавя и обида към тази гибелна несправедливост, трябва и да изкова нова любов за нея от нажежената болка в сърцето си.

– Такъв е принципът на Цикъла.

– Тогава прости ми, но ми се иска да не беше така – разсмива се тъжно рицарят. – Добър избор ли направихме, Мирдин? Ланс наистина ли е мъжът, който се надяваме, че е, който може да предпази нея и сина ми?

– Ще стане. Съдбата го е определила и аз ще се погрижа да се случи.

– Благодаря ти – прошепва Оуен и поглежда към сивата светлина, притискаща прозорците.

– Стига толкова с този проблем засега. Сърцето ми ще избухне от болка. – Взема една закривена цепеница и я хвърля в огъня, после се отпуска назад в стола си. – Говори ми за друго. За живота и спомените. За каквото и да е, стига да не е свързано със задълженията ни, които никога не свършват, или пък с това, което се очаква от нас. Ще прекарам остатъка от нощта с теб и ще се върна в къщата, когато се роди зората, за да се приготвя за срещата с Кръвната линия.