Шифърът на Камелот

Сред масите с почитаемите членове се надига възмутен шепот. Мнозина от присъстващите са достатъчно възрастни, за да помнят жестокостите, причинени от бащата и дядото на Мардрид в държави като Етиопия, Уганда и Родезия.

Оуен изчаква, докато отново се възцари тишина, после продължава.

– Вътрешният кръг моли да одобрите неговото предложение да се изпратят кръстоносци в Африка, за да сме сигурни, че никой мъж, жена или дете няма да стане жертва на Мардрид, на неговите хора или машинации. Двеста от нашите рицари са в готовност да навлязат на територията на Того, мястото, където Мардрид финансира изнасилвания, убийства, изтезания и пожари на цели села. Докато говорим, там са убити още хиляда души.

Пърси дел Граал, потомък на сър Пърсивал, вдига ръка.

– НАТО информирано ли е, сър Оуен?

– Естествено. Никой от членовете на съюза обаче не е засегнат достатъчно, за да изпрати свои войски. Бюджетите за военна отбрана са максимално орязани. Имаме мълчаливото одобрение на генералния секретар на организацията. – Оглежда хората по масите. – Други въпроси?

Главите се поклащат отрицателно.

– Тогава, велики членове на Кръвната линия, най-почтително ви моля да дадете одобрението си на Вътрешния кръг да предприеме похода, който предложих. Имам ли вашата подкрепа?

Всичките сто и петдесет членове на Ордена свиват десните си ръце в юмруци и ги допират до сърцата си.

– Благодаря ви.

Оуен потапя перото си в мастилницата и записва решението в книгата пред себе си, добавя датата, името и личния си печат. Внимателно подсушава текста, оставя древната писалка и поглежда отново членовете на Кръвната линия.