Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
— Мога ли да проверя изчисленията ти? — Фазил се надяваше да намери начин да спре експеримента.
— Моля. Помни, че това не е мащабен модел на гондолата. Той съдържа само двете съставни криви на разпръсването на шрапнела.
Фазил причака Далия, когато тя изнасяше боклука.
— Поговори с него — рече й на арабски. Знаем, че работата ще стане и така. Това с пробата на модела е неприемлив риск. Всичко ще пропадне.
— Може нещо да се обърка — отвърна на английски тя. — Всичко трябва да е безупречно.
— Не е нужно чак дотам…
— За него е нужно. За мен — също.
— От гледна точка на целта на акцията ни, ще бъде добре и така.
— Другарю Фазил, натискането на бутона в гондолата на дванайсети януари ще бъде последното нещо, което Майкъл Ландър ще извърши в живота си. Той няма да види последиците. Нито пък аз, ако поиска да летя с него. Не разбираш ли, че трябва да сме сигурни какво ще стане след това?
— Разбирам, че все повече започваш да говориш като него, а не като фронтовак.
— Това доказва ниската ти интелигентност.
— В Ливан бих те убил за такива думи.
— Ливан е много далече, другарю Фазил. Ако някой от нас двамата доживее да се върне там, можеш да опиташ.
Четиринадесета глава
Рейчъл Бауман, доктор по медицина, седеше на едно бюро в Хафуей Хаус в Южен Бронкс и чакаше. Центърът за възстановяване на наркомани беше свързан с много нейни спомени. Разглеждаше светлата малка стая, несръчно боядисана и обзаведена със събрани оттук-оттам мебели, и мислеше за съсипаните, отчаяни души, до които бе опитвала да се докосне, за нещата, на които се беше наслушала при доброволната си работа тук. Беше решила да се срещне с Еди Стайлс на това място именно заради спомените, които събуждаше у нея.
На вратата леко се почука и влезе Стайлс — дребен, плешив мъж с неспокоен поглед. Беше се избръснал за случая. На брадичката му имаше залепено парченце тоалетна хартия. Усмихваше се неловко и мачкаше шапката си в ръка.
— Седни, Еди. Добре изглеждаш.
— Никога не съм бил по-добре, доктор Бауман.
— Как върви тегленето на кораби на буксир?
— Да ви кажа правичката, скучно е. Но на мен ми харесва, разбирате ли? — бързо добави той. — Направихте ми голямо добро, като ми намерихте тази работа.
— Аз не съм ти я намерила, Еди. Просто помолих човека там да те наглежда.
— Е да, но иначе никога не бих я получил. А вие как сте? Изглеждате променена, искам да кажа, сякаш се чувствате добре. Но какви ги разправям, вие сте доктор, не аз. — Той се засмя смутено.
Рейчъл забеляза, че е понапълнял. Когато преди три години го видя за първи път, току-що го бяха арестували за контрабанда на цигари с двайсетметров траулер, за да може да слугува на пристрастието си към хероина, което му струваше седемдесет и пет долара на ден. Еди прекара много месеци в Хафуей Хаус и много часове в разговори с Рейчъл.
Работеше с него и когато той крещеше от липсата на наркотик.
— За какво искахте да се срещнем, доктор Бауман? Искам да кажа, тъй де, приятно ми е да ви видя, а ако се питате дали съм чист…
— Знам, че си чист, Еди. Исках да се посъветвам с теб. — Досега не беше използвала професионалните си отношения с пациенти за лични цели и сега се чувстваше неловко. Стайлс моментално го забеляза. Вродената му подозрителност се изправи срещу уважението и доверието, които изпитваше към нея. — Не се отнася лично до теб — продължи тя. — Нека да изложа проблема, а ти ще ми кажеш какво мислиш.
Стайлс леко си отдъхна. Не искаха от него да се обвързва веднага с нещо.
— Трябва да намеря една лодка, Еди. Определена лодка. Лодка, която е свързана с далавери.
Лицето му остана безизразно.
— Казах ви, че ще се занимавам с теглене на кораби на буксир, и се занимавам само с това, знаете го.
— Да, знам. Но, Еди, ти познаваш много хора. А аз не познавам никого от тези, които се занимават с лодкарство. Нуждая се от помощта ти.
— Ние двамата винаги сме се разбирали, нали?
— Да.
— Вие никога не сте раздрънквали нещата, които говорех, когато бях на легло, нали така?
— Не съм.
— Добре, питайте и ми кажете кой се интересува от това.
Рейчъл се поколеба. Истината си беше истина. Нищо не можеше да я замести. Каза му.
— Хората на ФБР вече ме разпитваха — рече Стайлс, когато тя свърши. — Качиха се на борда да ме разпитват пред всички — нещо, което не одобрявам. Знам, че са подпитвали и други хора, мои познати.