Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
Глава тридесета
Рони би предпочела да прочисти съзнанието си, да се остави на течението в безопасността на света, който Тайбър се опитваше да изгради около нея. Най-малкото, реши, че е за предпочитане, когато часове по-късно, нуждите на телата им бяха задоволени и здравият им разум започна да се възвръща. Именно тогава, младата жена разбра, че е време да се изправи пред собствения си живот.
Тя беше само на двадесет и две години, а Тайбър — на тридесет. Но имаше нещо повече от осем годишната разлика във възрастта им, между тях стоеше също и цяла вселена от преживявания. Той беше живял със страх, неописуеми жестокости и смърт, още преди да се превърне в мъж. Познаваше злото, което изпълваше умовете на Съвета, на хората, които го бяха създали и го бяха обучили. Той е бил десетилетия по-възрастен от нея, дори когато е бил тийнейджър.
Рони знаеше, че собствените й преживявания по време на израстването дори не се доближават до страданието, което Тайбър бе познал. Тя беше истинско бебе, в сравнение с него. Но беше също така и негова половинка. Искаше да бъде повече. Искаше да бъде достатъчно силна, за да застане до него, достатъчно силна, за да се бори заедно с него. Но не би могла да го направи, ако позволеше на някой от тях да я предпазва от истината.
Рони щеше да го остави да я защитава до известна степен, но след това, щеше да застане до него и да успокои човека, който се бореше за надмощие над своето ДНК. Човекът, който се нуждаеше от любов, за да намери поне едно сигурно убежище за душата си.
Тайбър не й беше казал, че я обича, но тя щеше да се занимава с това по-късно. Стъпка по стъпка, помисли си Рони. Едно по едно. Щеше да стигне дотам рано или късно, но първо трябваше да се занимае с по-важните неща.
— Котките имат шипове — каза лениво младата жена, а пръстите й си играеха нежно с дългите копринени кичури на косата му.
Той мъркаше. Това я изуми. Беше се опитал да спре, дори се бе засмял на себе си по-рано, защото не можеше, но Рони бе видяла безпокойството му, че това би могло да я отврати, стаено в очите му. Стана точно обратното. Сега вече знаеше как да разпознае дали любимият й е доволен, щастлив и удовлетворен. Да прогони задоволството му — дори за миг — бе нещо, което тя мразеше да прави. Но промяната в него, по време на чифтосването, беше въпрос, който трябваше да изяснят.
Тайбър се напрегна в ръцете й. Главата му още лежеше на гърдите й, но вместо преситената умора, която го изпълваше, сега по тялото му плъзна бдително напрежение. Меката вибрация в гърдите му беше спряла, въпреки че пръстите й не прекъсваха бавните ласки по косата му.
— Да, имат — прегръдката му се стегна съвсем леко.
— Хората смятат, че понеже съм млада, съм напълно глупава — Рони се засмя тихо при тези думи. — Още преди да ме маркираш, ти винаги си се отнасял с мен така, никога не правеше или казваше нещо, което смяташе, че ще ме разстрои. Ако ми позволиш да се сблъскам с живота, това няма да ме пречупи.
— Никога не е било, защото съм те мислил за глупава, Рони — той въздъхна, раздвижвайки се в ръцете й и седна, така че да може да я гледа. — Исках да те предпазя. Това е всичко, което някога съм искал.
И Рони осъзна колко верни са думите му. Беше й известно още като дете, и сега го видя. Част от него трябваше да я защитава, в противен случай той никога нямаше да бъде доволен, никога нямаше да бъде спокоен.
— Не искам да бъда предпазвана от всичко, Тайбър — тя се извърна на една страна, за да се сгуши в прегръдката на разтворените му ръце, а той я придърпа по-близо. Главата й лежеше на гърдите му и го чу как въздъхна тежко. Рони усещаше надигащия се в него протест и знаеше, че винаги ще се опитва да я защитава, не само тялото й, но и чувствата й. А тя не желаеше да бъде предпазвана.
— Не искам да страдаш — прошепна мъжът в косата й. — По никакъв начин, Рони. Полудявам като си помисля за това. Винаги е така. Светът може да бъде жесток, бейби. Страшен като ада. Предпочитам да не разбираш колко лош би могъл да бъде.