Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
Когато влезе в огряната от слънцето стая, намери трите жени да си говорят тихо над отрупаните чинии и димящото кафе. Устата й се напълни със слюнка.
— На печката — Шера се усмихна към нея, докато тя гледаше чиниите с гладно отчаяние.
— Чувствам се така сякаш някой е изрязал дупка в стомаха ми — въздъхна Рони. — Тайбър ще трябва да монтира кухня в онзи проклет апартамент, който нарича спалня, ако настоява да прекарвам цялото си време там.
— Няма да е за много дълго — мекият, мелодичен глас на Даун накара Рони да спре изненадано и да се обърне, за да погледне другата жена.
— Моля? — каза тя объркано.
Даун сви рамене.
— Скоро ще забременееш.
— А ти откъде знаеш това? — попита Рони, като взе една чиния и тръгна към печката.
— Защото мога да го подуша.
— Даун — обади се Шера предупредително.
Рони погледна отново, другата жена сви рамене и наведе глава над храната си.
— На какво мирише? — намръщи се тя, наля си чаша с кафе и го занесе заедно с чинията на масата.
— Не сме сигурни — каза Шера, избягвайки погледа й.
— Даун звучеше достатъчно уверено. Да не би това да е информация, която мога да получа само ако ме убиете след това?
Меринъс потисна смеха си, макар че Шера се намръщи неодобрително.
— Не, но може би е нещо, което не искаш да чуеш все още.
Рони погледна отново към Даун.
— Дайте ми график и ще видим колко сте добри — тя натика пълна вилица с яйца в устата си. Даун се обърна към нея изненадано.
— В рамките на следващите седемдесет и два часа — каза най-сетне момичето, и макар и тих, гласът й беше повече от уверен. — Забелязах го при Меринъс, точно преди тя и Калън да бъдат принудени да бягат от Съвета. Видях я може би три дни по-късно, и тя вече беше заченала. Твоята миризма е подобна.
— И как действа това нещо с миризмата? — Рони преглътна яйцата и отново се взря в другата жена.
Любопитно беше, колко лесно Породите разбираха подобни усещания. Те бяха хора, въпреки информацията, която Рони бе сигурна, че се разпространяваше за тях. Но дарбите, които им даваше тяхното животинско ДНК, бяха изумителни.
— Това е просто една промяна във феромоните — Даун сви рамене. — Подобно на бавното зреене на някой специален, деликатен плод. Независимо каква промяна настъпва в яйчниците и яйцеклетките, докато се развива, тя ги кара да произвеждат този аромат.
Рони погледна към Меринъс. Промяна в яйчниците? Стомахът й се присви от неочаквано обзелия я страх.
— Бебето е напълно нормално — засмя се Меринъс. — Направихме няколко сонограми и предшестващите тестове показват, че всичко е наред. Ти ще заченеш нормално момченце или момиченце. Обещавам, без котенца, с които Кейн има навик да ни дразни.
В очите на Шера проблесна гняв.
— Извинете ме. Имам работа за вършене.
Рони я погледна учудено и почти не забеляза съжалението, преминало по лицето на Меринъс, когато Шера се изправи и остави чинията си в мивката.
— Кажи на Калън, че ще патрулирам, ако има нужда от мен — каза на Меринъс, докато прекосяваше стаята. — А също и на Кейн да върви по дяволите.
Рони трепна.
— Това е негов проблем — Меринъс въздъхна и погледна към Даун. — Тя няма да му позволи да я докосне.
— Не я виня. И за мен е време да тръгвам. След няколко минути имам среща с господин Андрюс. Не искаме да изпраща повече съобщения.
Рони замръзна, чашата с кафе почти бе стигнала до устните й, когато очите й се разшириха. Остави я внимателно, щом смисълът на думите я удари като юмрук в стомаха.
— Той е причината те да знаят в коя стая сме се настанили — осъзна Рони болезнено и преглътна трудно, когато храната, която бе погълнала заплаши да се върне нагоре. — Той им е казал къде сме.
Меринъс въздъхна тежко.
— Не можем да бъдем сигурни, Рони. Те все още проследяват съобщенията.
— Той е изпратил съобщения вчера и снощи бяхме нападнати. Мъжете, открили слабо място в защитата на имението, притежават чист късмет, предполагам? — отсече тя горчиво и се изправи на крака. — Едва не уби всички ни и все още е тук, което означава, че има вероятност да го направи отново.
Ярост разтърси гърдите й. Мили Боже, какво щяха да предприемат, за да неутрализират заплахата, която баща й винаги бе бил за живота й? Той бе станал още по-решен да я унищожи сега, отколкото през изминалите години.