Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
Рони се движеше из стаята, без да го изпуска от очи и долавяше, повече от ясно, напрежението, изпълващо помещението с едно чувствено усещане, толкова плътно, че я обгръщаше като ефирни нишки от желание.
— Ще те поваля — прошепна мъжът, докато тя заобикаляше дивана, поддържайки дистанцията между тях. — Ще те яхна, Рони. След това ще те яздя, докато започнеш да крещиш под мен.
Вагината й запулсира настойчиво и сякаш я предизвикваше да падне на колене още сега, точно на това място. Но Рони не желаеше да й се подчини.
— Вече сме пробвали това — провлече тя. — Бъди оригинален, бейби.
Тайбър изръмжа. Пулсът на младата жена запрепуска. О, това беше най-чувственият звук. Дълбок и вибриращ от интензивност.
Тогава той се раздвижи, направи един плавен, грациозен скок и очите й се разшириха шокирано, когато прескочи дивана. Краткото й колебание стана причина за провала й. В момента, в който се обърна да избяга, ръцете му се обвиха около кръста й и той я вдигна във въздуха.
Рони се бореше неистово. Тялото й гореше, вагината й пулсираше настойчиво, а адреналинът нахлуваше на вълни в нея. Извиваше се в ръцете му, докато Тайбър се смееше. Тихият й вик от безсилие и безумна страст отекна в помещението, когато той я повали на пода.
Нямаше предварителни ласки. Нямаше нужда от тях. Хлъзгавият крем на възбудата й навлажняваше бедрата й и течеше гъст и горещ от вътрешността й. Пенисът му се гмурна в сладката влага и изпълни вагината й, а Рони се изви назад и извика от удоволствие.
— Били ли сме тук, бейби? — Тайбър се забиваше в нея безмилостно, ръцете му държаха бедрата й здраво, докато пенисът му се тласкаше силно и дълбоко в стегнатите дълбини. — Правили ли сме това? — дълбочината, която достигна, накара Рони да изкрещи от болка и удоволствие, вагината й се сви около него, мускулите се стягаха конвулсивно, докато я чукаше с твърд, енергичен ритъм.
Не беше като първия път и едва сега Рони осъзна контрола, който бе упражнявал тогава. Контрол, който този път бе загубил.
Тя се притискаше назад при всеки енергичен тласък, крещеше за него, а вагината й се стягаше около дебелия нарушител, който я докарваше до лудост с нуждата си от оргазъм.
— Говори ми, бейби — ръката му се повдигна от кръста й, секунда преди да нанесе една твърда, силна плесница по заоблената извивка на хълбока й. — Кажи ми, че сме го правили, Рони.
Тогава шокът я изгори. О, по дяволите. Това усещане беше толкова хубаво. Тя изскимтя, потръпна и се отдръпна от хватката му. Бореше се с него, задъхвайки се от удоволствието на стегнатата хватка, когато той я възпираше, от острото ужилване на ръката му по дупето й, докато я наказваше.
— Правили сме го… — предизвика го Рони, след това отметна глава назад от мъчително удоволствие, когато дланта му се приземи отново върху задничето й.
— А това? — ръката му се раздвижи отново, плъзна се по извивките, пръстите му я погалиха, докарвайки я до лудост, когато се спуснаха между бедрата й и преминаха през соковете, събрани по устните на женствеността й.
— Продължавай да говориш, бейби — изръмжа Тайбър, кръжейки около клитора й. — Да видим дали този стар котарак ще може да те научи на няколко нови номера — пръстите му потриваха, галеха, притискаха нежно клитора, в ритъм с мощните тласъци във вагината й.
Рони не можеше да диша. Бореше се за въздух, докато бурната сила на усещанията я разкъсваше. Прекалено много, прекалено бързо. Тя можеше да усети как вагината й се стяга, а утробата й пулсира.
Когато експлозията настъпи, почувства как всяка емоция в душата й се отприщва. Оргазмът я връхлетя и тя се надигна от пода конвулсивно, ръцете й се протегнаха назад към Тайбър. Викът й беше приглушена молба за милост.
— Още — нямаше милост.
Ръката му се стегна около кръста й и я повдигна, ерекцията му потъна по-дълбоко, галейки я от ъгъл, който задържа пламенната сила на освобождението, отекващо през тялото й. Рони обезумя. Дори плътта й се предаде на отчаяната нужда да преодолее съкрушителния оргазъм.
Минута след първото освобождение, той я хвърли в друго. Пенисът му се движеше в нея, обладаваше я с безмилостна настойчивост, която Рони не можеше да отхвърли. Тя се изви към него, ръцете й попаднаха на стегнатите мускули на ръката, която я държеше, и ги стисна, борейки се да се закрепи за реалността, когато бе хвърлена в бездната на постоянно, задълбочаващото се усещане.
Рони крещеше. Не осъзнаваше, че го прави, знаеше само, че думите се борят да се освободят, да бъдат чути. Тя обичаше. Нуждаеше се… И тогава го почувства. От позицията, в която се намираха, усети първата промяна. Пенисът на Тайбър се стегна, потръпна, след това сякаш пламтящата главичка се удебели. Друга, по-малка ерекция разцъфна под нея, заключи пениса му дълбоко във вътрешността и започна да гали изключително чувствителен сноп от нерви, скрит там. Притискаше. Милваше. В този миг Рони бе запратена в един калейдоскоп от преливащи цветове, вълнение, бушуваща кръв и животински рев. И разбра, че това ще промени и двама им завинаги.