Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Осъзнавайки комплимента, който Джарлаксъл му правеше за пореден път, Кимуриел отдаде чест, преди да си тръгне.
Глава 11
Примамката
Джуриймо Паскададъл опря гръб на стената на таверната и от гърдите му се изтръгна тежка въздишка на облекчение. На улицата отвън неколцина от другарите му лежаха мъртви или бяха ранени и извадени от строя, а други бяха отведени от главорезите на Тайна песен.
Беше наистина доволен, че му бяха дали позиция в ариергарда, да пази гърба на другарите си от Цитаделата, докато те се промъкваха към мрачния елф и убиеца.
— Тайна песен — промърмори под носа си, а гърлото му се изпълни с яд.
Вратата до него се отвори с трясък и мъжът извика и отскочи. Със залитане в кръчмата влезе Киникуипс Ситния, строен — по стандартите на полуръстовете — крадец с голяма слава в организацията. Киникуипс беше майстор на дегизировката и всъщност беше като ментор в този занаят в Цитаделата. Често бе основният полуръст при операциите на Цитаделата на убийците в Хелиогабалус. Бе прекарал почти две години, за да си създаде фалшива самоличност като бездомник. Докато го гледаше как се препъва в общата стая на кръчмата, Джуриймо осъзна, че прикритието му е било провалено. Ризата му бе разкъсана, а на лявото му рамо имаше ярка кървава следа. Значителна част от тъмнокафявата му коса липсваше, вероятно отскубната.
Той погледна към Джуриймо и мъжът почти припадна. Но Киникуипс беше твърде голям професионалист, за да издаде съучастника си, дори и с поглед, така че полуръстът веднага отклони очи и продължи да залита.
Остро свистене избухна по посока на Киникуипс и изключително необичаен снаряд под формата на трио черни железни топки, въртящи се на краищата на късо въже, прелетя покрай стреснатия Джуриймо и улучи отстъпващия полуръст в кръста и краката. Топките се увиха около горкия дребосък и се събраха заедно, съпроводени от хрущене и разрушителна ефективност чупейки кости и овързвайки го здраво.
Киникуипс се строполи на пода, падна на една страна и започна да се извива от болка и да хленчи. Масите се разбутаха във всички посоки, когато клиентите на кръчмата наскачаха, за да се отдалечат колкото се може повече от него.
Защото в заведението влезе страховито изглеждаща двойка, мъж елф и жена човек, облечени в черна кожа.
Очевидно елфът бе хвърлил топките, защото отиде спокойно да ги прибере, а на хълбока му се полюшваше изящен меч. Жената носеше двойка патрондаши, обсипани с блестящи ножове за хвърляне. Движеше се със същата грациозност като партньора си, което издаваше години тренировки.
С явна бруталност елфът разви и прибра топките, а полуръстът отново изписка от болка.
Джуриймо отмести поглед и се отправи към отворената врата. Жената извика след него, но той наведе глава и бързо премина през вратата, свивайки към улицата.
Там беше спрян от мъж в обикновена, мръсна роба.
Джуриймо се опита да го избута, но само с една ръка мъжът го спря изцяло.
Изражението на Джуриймо стана объркано и той погледна надолу към ръката.
С почти невидимо извиване и леко побутване мъжът с робата запрати залитащия Джуриймо обратно в стаята в неудобна близост до опасната жена.
— К-каква е тази атака? — заекна той и се огледа жаловито. Протестите заседнаха в гърлото му, щом срещна погледа на жената.
— Този? — попита тя и се обърна към елфа зад себе си.
В отговор елфът се облегна на счупеното бедро на падналия Киникуипс и полуръстът изкрещя от болка.
— Този? — обърна се към него елфът.
Полуръстът изкриви лице и погледна настрани, после изпъшка отново, когато елфът натисна бедрото му.
— Какво означава това? — настоя Джуриймо и внимателно отстъпи по-далече от жената.
Част от посетителите се размърдаха при тази явна проява на насилие и на Джуриймо му хрумна, че все пак може да намери някаква подкрепа.
Жената отмести поглед от него към мъжа с робата.
— А този, магистър Кейн? — попита тя.
Всяко движение в кръчмата бе преустановено моментално и настъпи мълчание.
Джуриймо трябваше да си напомни да диша, после се отказа от опитите, когато магистър Кейн застана пред него. Монахът го изгледа продължително и макар Джуриймо да се опита да отклони очи, поради някаква причина не можеше. Чувстваше се гол пред легендарния монах, сякаш Кейн гледаше право през него или право в сърцето му.