![Кръвна връзка [Войните на Розите-3] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/6/krvna-vrzka-vojnite-na-rozite-3-download.jpg)
Кръвна връзка [Войните на Розите-3]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвна връзка [Войните на Розите-3]». Краткое содержание книги:
Съмърсет поклащаше глава непрекъснато, все едно имаше тик. Чакаше тук с най-голямата армия, която бе виждал през живота си, почти четирийсет хиляди войници, въоръжени със секири, лъкове и брадви. Още повече, че имаше благоволението на краля и кралицата, особено на кралица Маргарет. Въпреки това мразовитият въздух и снегът го караха да се съмнява във всичко това. Студът като че ли накърняваше самоувереността му, сякаш той я издишваше заедно с облачетата влага, които се превръщаха в капчици и се стичаха по вътрешността на шлема му. Всъщност знаеше, че страда по-малко от старите мъже. Някои от пехотинците му бяха граждани на по четирийсет или петдесет. Доброволци, които не бяха очаквали ентусиазмът им да се охлади до пълна тишина, нарушавана единствено от свирещия вятър.
— Спри! — дочу той някъде иззад бялата пелена наоколо. Вдигна очи, изведнъж разтревожен. Страхът му се предаде и на коня и животното запристъпя нервно, затанцува. Забеляза, че предните му редици се споглеждат, питаха се дали наистина са чули този глас.
— Стрелци, изтегли и спусни! — едва ли не връз тях се обади същият глас. — Отпусни! Сега изтегли и спусни!
Съмърсет рязко издърпа коня си обратно и се обърна с лице към виковете. Присви очи в заснежения въздух, но нямаше какво да гледа.
— Прикрийте се! — изкрещя на зашеметените си капитани. — Щитовете! Прикрийте се! Стрелците напред! Тук! Стрелците! Стрелците да изпълняват!
Никой от пиконосците му не носеше щит. Огромните прътове, които вършеха толкова добра работа срещу кавалерията, се нуждаеха от две ръце, за да се балансира тежестта на желязната глава. Мъжете със секири и брадви насочваха остриетата си с две ръце като дървосекачи, нахвърлили се върху дръвчета. Те стояха като ударени от гръм, неподвижни. После ужасът от стрелците се разля по редиците им, доведе ги до истерия, докато съскащият, писклив звук се усилваше. Прелитащият дъх на стрели във въздуха караше мъжете да се хвърлят по очи, прикрили глави с ръцете си, или пък да приклякат, за да се снишат. Капитаните на Съмърсет грубо ги скастряха да се изправят и им крещяха да се държат като мъже.
Съмърсет вдигна очи към бялата пелена, ослепял, макар че чуваше как стрелите прииждат. Това беше най-ужасяващият момент от живота му.
Веднъж пуснати, те се движеха по-бързо, отколкото погледът можеше да проследи. Изникваха иззад снега като размазано петно и изведнъж очите ги виждаха вече забити в нечия плът или пък в земята, тресяха се или се мятаха в агонията на онези, които бяха улучили. Съмърсет се преви, докато те се удряха в него и тракаха по обвитите му в доспехи рамене. Всяка повърхност от снаряжението му беше излъскана и закръглена, за да не дава достъп на стрелите. Благодареше на Бог за това, макар че изведнъж болка прониза бедрото му и когато погледна, с изненада установи, че оттам стърчат бели гъши пера. Стрела го беше улучила право през желязото и бе приковала крака му към дебелата кожа и дървото на седлото. Той изруга и я сграбчи, започна да я дърпа, ръмжейки, докато след червеното от кръвта се появи и черната желязна глава, разпръсквайки капки кръв. Слава богу, беше от гладкия заострен тип връх, а не механичен с шипове. Никой не беше чул виковете му от болка, не и при всичките писъци, крясъци и вой на стотици други, които умираха, докато той гледаше потрепващите им в конвулсии тела и махащи крайници, чиито движения бавно замираха.
— Оттеглете се там! — изрева. — Стрелците да отговорят! Стрелците тук!
Единственият отговор на бурята от стрели беше, че собствените му стрелци успяха да ги накарат да спрат. Но дори когато те с мъка си пробиваха път напред, невероятни количества продължаваха да се сипят с постоянството на снежинките във въздуха. Земята бе покрита с откъснати пера, целите в кръв или пък счупени от удара в метал. Предните редици се бяха отдръпнали хаотично от смъртта, която не можеха да видят и от която нямаше прикритие. Оттеглиха се, замаяни и ужасени от внезапното нападение.
Съмърсет знаеше, че са минали само минути, откакто първите стрели ги удариха. През това време въздухът бе изпълнен с тях, при всеки удар на сърцето. Това не можеше да продължи; това беше и надеждата, която ги крепеше. Колчаните на врага щяха да се изпразнят, пръстите им щяха да потърсят стрели, които вече ги нямаше. И когато това се случеше, отговорът щеше да ги удари по главата.