Гаснещ зрак [bg]

— Точно затова те потърсих, стари приятелю. Признавам, взех предвид разкаянието ти. Бремето на съжаление, което носиш, толкова жестоко, че да те откъсне от приятелството ни.

— Би искал да ме използваш така?

— Бих искал по-скоро да не го виждаш така, Скилен. Сметни го, вместо това, за още един дар. От мен към теб. Нищо съществено, че да можем да го измерим, но достатъчно, за да даде цел.

— Предлагаш ми цел? Родена от стари престъпления? Назови ми този дар тогава. И помисли добре преди да заговориш, тъй като размислям дали да не те разкъсам на парчета заради наглостта ти.

— Изкупление.

Скилен Дро се смълча — дори в мислите си, — след като душата му сякаш изтръпна в ужас от думата. Отхвърляне и неверие, отричане и отказ. Такива импулси не се нуждаеха от език.

К’рул като че ли усети поне част от това, защото въздъхна и рече:

— Ерастас се стреми да наложи някакъв ред над даровете ми и да превърне случайността в таен убиец на надежда и желание. Дро, има порти вече. Те чакат бранители. Сили с върховни права. Но не мога да търся при Азатанай. Драконъс би искал да ги издири сред тайстите, но смятам, че това е съмнително — и всъщност отчаяно. Не, знаех, че трябва да потърся другаде. — Поколеба се, след което каза: — Стари приятелю, Старвалд Демелайн се отвори към това селение, вече два пъти. Има дракони между нас — най-храбрите от събратята, несъмнено. Амбициозни, алчни.

— Готов си да се пазариш с тях? К’рул, ти си глупак! Да мислиш, че ще приемат с радост присъствието ми! Аз съм последният, когото биха копнели да видят!

— Не съм съгласен, Дро — отвърна К’рул, вече с гняв. — Казах ти, че не съм приключил с даровете си. Това отдаване се надига от вълна към потоп. Не ни трябва никакво друго съкровище, което да размахаме в спазаряването. Във всички случаи, освен един, ще се бият за това, което предлагаме.

— Готов си да развихриш такива битки? Да видиш появата на самата Тиам на този свят?

— Не, ще ги намерим така, както са — поотделно, разпръснати и жадни да останат така. Колкото до Тиам, отново имам отговор, начин да я възпра. Вярвам, че ще свърши работа, но пак, в това наистина имам нужда от помощта ти. Всъщност силите ни трябва да се съчетаят.

— Сега разбирам. Твоят дар на изкупление към мен, а от това моята благодарност към теб, а от това — силата ми, съчетана с твоята. Надалече си го обмислил, К’рул, с мен като вярна хрътка по петите, на всяка стъпка по пътя.

— Обмислях само как бих могъл да спечеля съюза ти.

— А измислил ли си подобни манипулации за другите, чиито съюз търсиш? Ами Ардата? Аа, разбира се, хаосът на Витр, толкова близък по същност до жизнената кръв на драконите.

— Хаосът е необходим, като баланс на онова, което търси Ерастас — отвърна К’рул.