Гаснещ зрак [bg]

Скилен Дро помисли известно време над думите на К’рул.

Продължиха под сумрачното небе. Крачката им беше бавна, тъй като на К’рул сякаш не му беше останала много сила. И да капеше все още кръв от жертвоприношението му, алените капки не обагряха тези прашни наноси. Не, кървяха някъде другаде.

— Тъкмо липсата на цел ни тласка напред, К’рул. Усещаме отсъствие и се стремим да го запълним. Липсва ни смисъл и се стремим да го намерим. Несигурни сме в любовта и я изповядваме. Но какво е това, което изповядваме? Дори един облак прах ще се стегне един ден и ще направи нещо като свят.

— Тогава, Скилен, ако те разбирам, единственото, което имаме, са нашите убеждения?

— Строителите правят къщи. От натрошен камък строят къщи, сякаш за да дарят безредния свят с ред. Но, К’рул, за разлика от теб, аз не съм убеден. Кой, в края на краищата, е разбил камъните? Мисля, че Строителите са наш враг. Те не са съставители на разумност, нито дори на ред. Къщите им са построени, за да побират. Те са затвори — Строителят, който те е домъкнал в онази къща, е искал да те окове към нея, в двора ѝ, толкова съвършено затворен от онази каменна стена.

К’рул спря и извърна Скилен към себе си. Една бледа ръка бръкна в сянката на качулката, сякаш К’рул се чукна с пръсти по челото.

— И все пак не успя.

— Може би все още си твърде силен. Може би къщата все още не е била готова за теб.

— Имаме родственици, които почитат такива къщи.

— Липсва им смисъл и цел и се стремят да ги намерят. В подредбата на камък — изненадва ли те това, К’рул? Наши деца ли са Строителите, или ние сме техни? Ако сме просто поколения, едното предшестващо другото, тогава кой от нас се е отклонил от нашата цел?… Строителите градят светове на отрицание, К’рул. Въпросът, който трябва да зададеш, е следният: за какво са предназначени те? А от него следва: наша задача ли е да им се противопоставим? Или просто да гледаме и да осъждаме ентропията, която е техният паметник?

К’рул мълчеше.

— Почитание? Само глупак почита това, което вече е неизбежно. Ако ме интересуваше — ако смятах, че това би се оказало ефикасно, бих казал на нашите родственици следното. Вашето преклонение е безсмислено. Вашето обожаване целува един череп и когато коленичите, има само прах. Вашата вяра е в един бог без лице.

К’рул отново прокара длан над скритото си лице.

— Скилен Дро, наричаш ме глупак, и с право.

— Какво вдъхнови твоя дар, К’рул?

— Има ли значение?

Скилен сви острите си изпъкнали рамене.

— Все още не мога да кажа.

К’рул въздъхна и продължи напред и след малко двамата отново крачеха един до друг по безкрайния ръб на кратера.

— Търсех нарушаване на правилата, Скилен. О, знам, какви правила? Ами, изглежда — струва ми се, — че те съществуват. По-важното, те не ни отговарят. Погледни добре всеки от нас. Нас, азатанаите. Нашите навици, нашите склонности и предпочитания, и как те служат на нуждата ни да различаваме всеки от нас от другите. Но правилата ни предшестват, както причината предшества следствието.