![Измамата на Опал [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/7/izmamata-na-opal-bg-lp-download.jpg)
Измамата на Опал [bg] [ЛП]
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #4
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Марти Бенева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Измамата на Опал [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Джовани си напълни ваната. Водата беше загрята от соларни панели на покрива. Всъщност, цялата вила си беше самодостатъчна, ако се сведеше до енергия. Имаше достатъчно енергия в соларните батерии да запази къщата топла и захранена за шест месеца.
След ваната Дзито се уви в халат и си наля чаша бордо, настанявайки се в любимия си фотьойл.
Джовани отпи дълга глътка вино и позволи на днешното напрежение да се изпари. Той погледна към познатия ред снимки в рамки на стената си. Повечето бяха корици на списания, които празнуваха иновациите му, но любимата му — тази, която го направи известен, беше корицата на списание Тайм, която показваше младия Джовани на гърба на гърбат кит, над тях имаше китоловен кораб. Нещастното създание се беше изгубило в плитките води и не можеше да се гмурне. Така че Дзито скочи от природозащитна лодка на гърба на създанието и го предпази от харпуните на китоловците. Някой на лодката бе направил снимка и тази снимка бе станала едно от най-известните изображения в медията на миналия век.
Дзито се усмихна. Шеметни дни. Тъкмо щеше да затвори очи за бърза дрямка преди вечеря, когато нещо помръдна в сенките в ъгъла на стаята.
Дзито се изправи в стола си.
— Какво беше това? Има ли някой там?
Една лампа светна, за да разкрие малко момиченце, седнало на дървен стол. Тя държеше въженцето на лампата в ръка и не изглеждаше ни най-малко уплашена или разстроена. Всъщност момичето беше спокойно и сдържано и се отнасяше с Дзито, сякаш той беше нарушителят.
Джовани се изправи.
— Коя си ти, малката? Защо си тук?
Момичето го погледна с най-невероятните очи. Дълбоки и кафяви очи. Дълбоки като вана с шоколад.
— Тук съм за теб, Джовани — каза момичето с глас красив, колкото очите му. Всъщност всичко в момичето беше красиво. Порцелановите й черти. И тези очи. Нямаше да го пуснат.
Дзито се бореше с омайването й.
— За мен? Какво имаш предвид? Майка ти наблизо ли е?
Момичето се усмихна.
— Не, не е наблизо. Ти си моето семейство сега.
Джовани се опита да извлече смисъла от това просто изречение, но не успя. Беше ли важно наистина? Тези очи и този глас. Толкова мелодични. Като кристален звън.
Хората реагираха различно на феината хипноза. Повечето попадаха веднага под хипнотичната й сила, но има силни умове, които трябваше да се побутнат малко. А колкото повече се побутваха, толкова повече растеше шанса за увреждане на мозъка.
— Аз съм твоето семейство сега?
— Да, човеко — сопна му се Опал нетърпеливо и опита по-силно. — Моето семейство. Аз съм дъщеря ти, Белинда. Ти ме осинови тайно миналия месец. Документите се намират в бюрото ти.
Очите на Джовани изгубиха фокуса си.
— Осиновил? Бюро?
Опал барабанеше с малките си пръсти по основата на лампата. Беше забравила колко тъпи могат да бъдат човеците, особено под хипноза. А за този тук се предполагаше, че е гений.
— Да. Осиновил. Бюро. Обичаш ме повече от живота, помниш ли? Би направил абсолютно всичко за своята скъпа Белинда.
В окото на Дзито започна да се оформя сълза.
— Белинда. Малкото ми момиче. Бих направил всичко за теб, скъпа, всичко.
— Да, да, да — каза Опал с нетърпение. — Разбира се. Вече го казах. Само защото си хипнотизиран, не значи, че трябва да повтаряш всичко, което кажа. Толкова е изтощаващо.
Дзито забеляза две малки същества в ъгъла. Същества със заострени уши. Този факт проникна през мъглата на хипнозата.
— Виждам. Ето там. Те хора ли са?
Опал погледна ядосано към братята Калкан. Трябваше да останат извън обсега на зрението му. Хипнотизирането на силен ум като този на Дзито беше достатъчно сложна операция и без разсейване.
Гладът й стана още по-омайващ.
— Не можеш да видиш тези фигури. Никога няма да ги видиш отново.
Дзито беше облекчен.
— Разбира се. Добре. Няма нищо. Ум играе игрички.
Опал се намръщи. Какъв им беше проблемът на хората с граматиката? При първия признак на стрес абсолютно я загубваха. Ум играе игрички. Наистина.