Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Артемис знаеше това и по-рано, но сега значеше нещо.

Имаше още една мисъл, която изпъкваше сред останалите. Разби се в главата му като цунами.

„Имам приятели?“, помисли си Артемис Фоул Втори. „Имам приятели.“

Артемис излезе от банята като съвсем друг човек. Физически все още беше набит, насинен и изтощен, но емоционално се чувстваше готов да мине през всичко, което лежеше напред. Ако анализатор на езика на тялото го погледнеше в този момент, щеше да види отпуснатите му рамене и разтворени длани и щеше да заключи, че това беше, психологически погледнато, по-приветлив и заслужаващ доверие индивид от този, който влезе в банята преди един час.

Совалката беше паркирана във вторична шахта, вън от пресечената писта, и пътниците се бяха събрали на конферентната маса. Селекция полицейски полеви дажбени пакети беше отворена и разкъсана. Най-голямата купчина станиолови пакети беше поставена пред Сламчо Челюстокопач.

Сламчо погледна към Артемис и веднага забеляза промяната.

— Време беше да си вкараш главата в ред — изсумтя Сламчо и се изправи с мъка от стола си. — Спешно трябва да вляза в тази баня.

— Радвам се да те видя, Сламчо — каза Артемис и отстъпи, за да направи път на джуджето.

Зеленика замръзна със саше сок на половината път към устата й.

— Спомняш си го?

Артемис се усмихна.

— Разбира се, Зеленика. Познаваме се от повече от две години.

Зеленика скочи от мястото си и грабна Артемис за раменете.

— Артемис. Чудесно е да те видя. Истинския теб. Боговете са свидетели, че ни трябва Артемис Фоул точно сега.

— Е, той е тук и се явява по служба, капитане.

— Всичко ли си спомняш?

— Да. Помня. И преди всичко нека ти се извиня за тази консултантска работа. Беше много грубо. Моля те, прости ми.

— Но какво те накара да си спомниш? — попита елфът. — Не ми казвай, че посещение до тоалетната разбута паметта ти.

— Не точно — Артемис задържа компютърния диск. — Дадох това на Сламчо. Това е видеодневникът ми. Трябваше да ми го върне, когато го освободят от затвора.

Зеленика поклати глава.

— Това е невъзможно. Сламчо беше претърсен от експерти. Единственото нещо, което му даде, беше златният медальон.

Артемис наклони диска, за да хване светлината.

— Разбира се — изстена Зеленика и се плесна по челото. — Представил си този диск за златния медальон. Много умно.

Артемис сви рамене.

— Гениално, всъщност. Изглежда просто на заден план, но оригиналната идея беше просто гениална.