Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Зеленика удари юмрук в дланта си.

— Значи, дори ако оцелеем след всички опити срещу живота ни, обвиненията срещу Опал ще изглеждат като измислиците на виновния.

— Казах на Чикчирик Пустодрън, че е Опал се е върнала — каза Сламчо. — Всичко е наред, той вече мисли, че си измислям.

— Ако Опал е свободна — продължи ирландското момче, — цялата ПНЕ ще търси някакъв вид заговор. Но ако Опал все още е в кома…

— Няма причина за тревога. А тази сонда ще е просто изненада, а не спешен случай.

Артемис изключи холограмната проекция.

— Значи сме сами. Трябва да откраднем последния експлозив и да го детонираме безопасно над успоредното протежение. Не само това, но трябва и да разобличим Опал, за да не приведе плана си в действие втори път. Очевидно, за да го направим, трябва да намерим совалката на Опал.

Изведнъж Сламчо се почувства неудобно.

— Тръгвате след Гномски? Отново? Е, късмет. Можете да ме оставите на следващия ъгъл.

Зеленика не му обърна внимание.

— Колко време имаме?

На плазмения екран имаше калкулатор, но Артемис нямаше нужда от него.

— Находището потъва с четири цяло и осем метра в секунда. Това са седемнадесет цяло и седем километра в час. С тази скорост ще отнеме приблизително девет часа и половина да достигне успоредното протежение.

— Девет и половина часа от сега?

— Не — поправи я Артемис. — От взривяването, което значи преди почти два часа.

Зеленика закрачи бързо към пилотската кабина и се закопча на пилотското място.

— Седем часа и половина да спасим света. Няма ли някакъв закон, който казва, че разполагаме с двадесет и четири?

Артемис се закопча на мястото на помощник-пилота.

— Не мисля, че Опал се интересува от законите — каза той. — Сега, можеш ли да говориш, докато летиш? Има няколко неща, които трябва да знам за совалките и експлозивите.