Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Артемис натисна няколко клавиша и увеличи на Сицилия.

— В световноизвестното му Земно ранчо. Точно в провинцията на Месина — каза той.

Сламчо подаде глава от банята. Останалата част от тялото му беше милостиво скрита зад вратата.

— Да не ви чух да говорите за Кално създание на име Дзито?

Зеленика се обърна към джуджето и тогава се завъртя обратно.

— Да. И какво? И, за бога, затвори вратата.

Сламчо дръпна вратата, така че да остане леко притворена.

— Тъкмо гледах малко човешка телевизия тук, както знаете. Дават някакъв човек на име Дзито по Си Ен Ен. Мислите ли, че е същият?

Зеленика грабна едно дистанционно от работния плот.

— Много се надявам, че не — каза тя. — Но се обзалагам с живота си, че е.

Група учени се появи на екрана. Бяха се събрали, в каквото приличаше на предварително изработена лаборатория и всеки от тях носеше бяла престилка. Един стоеше пред останалите. Беше в средата на четиридесетте, с тен, със силни красиви черти и дълга черна коса, която се развяваше над яката. Той носеше очила без рамки и бяла престилка.

— Джовани Дзито — каза Артемис.

— Невероятно е, наистина — Дзито разказваше на репортер на английски с лек акцент. — Изпращали сме кораби до други планети, а все още не знаем какво лежи под краката ни. Учените могат да ни кажат какъв е химичният състав на пръстените на Сатурн, но всъщност не знаем какво стои в центъра на собствената ни планета.

— Но и преди са били изпращани сонди там долу — каза репортерът, опитвайки се да не издаде, че е получил тази информация от слушалка в ухото си.

— Да — съгласи се Дзито. — Но само на петнадесет метра дълбочина. Трябва да стигнем до самото външно ядро, почти три хиляди километра надолу. Представете си, ако потоците течен метал във външното ядро могат да бъдат обуздани. Има достатъчно енергия в този метал, за да захраним машините на човешкия вид завинаги.

Репортерът беше скептичен. Или поне истинският учен, който говореше в слушалката му, му казваше да бъде скептичен.

— Но всичко това са спекулации, доктор Дзито. Със сигурност пътуване до центъра на земята не е нищо повече от фантазия? Възможно само върху страниците на някоя научна фантастика.

Кратък момент на раздразнение заоблачи чертите на Джовани Дзито.

— Това не е никаква фантазия, сър, уверявам ви. Това не измислено пътуване. Изпращаме сонда с автоматично управление, пълна със сензори. Каквото и да има там долу, ще го намерим.

Очите на репортера се разшириха от паниката, породена от определен технически въпрос, който дойде от слушалката му. Той слуша няколко секунди, като повтаряше думите, без да издава звук.

— Доктор Дзито, ъ… Тази сонда, която изпращате долу. Вярвам, че ще бъде обгърната от милиони тонове течно желязо на около пет и половина хиляди градуса по Целзий. Така ли е?

— Абсолютно — потвърди Дзито.