Битката при Верил [bg]

Моментално обърна усилията на съзнанието си. Изведе силата си на повърхността и я насочи към кристала. По-малките кристали в оковите засияха с ослепително синьо-бяло сияние, като някои от тях се пръснаха. Големият скъпоценен камък също засвети по сходен начин. Пукнатини ярко сияние плъзнаха по повърхността му. Багу осъзна какво се опитва да направи Миранда и се извърна, за да извади кристала от гнездото му, но вече бе късно. Приливът сила бе прекалено голям за сферата, която се пръсна, преди генералът да е успял да я изскубне.

Експлозията бе мощна, отметнала Миранда в клетката й, обсипала я с парченца отломки. Отекна с грохот, наподобяващ дузина гръмотевици. Блясъкът лиши девойката от зрение, а ушите й звънтяха. Когато очите й започнаха да се освестяват, показаха чудата гледка. Най-големите отломки се бяха забили в стената, създавайки гаснеща галактика сини въглени. Прикачената към пиедестала верига бе изкривена. Самите решетки бяха леко огънати навътре от експлозията.

Девойката мъчително се изправи на крака, очиствайки парченцата, забили се в плътта й, отивайки до повредените решетки, за да изпита здравината им. Разрушаването на един от кристалите бе разхлабило прилежащата му верига, което освобождаваше едната й ръка. Последователно провери решетките, откривайки една, която също бе разхлабена. Започна да я извива и дърпа, когато някакво движение привлече вниманието й. Форма, обсипана с кристали като стената, се приближаваше към нея. С нечовешки рев, ръка се пресегна през решетките и я сграбчи, опъвайки веригите до крайност. Миранда усети как ставите на несвободната й ръка пропукват, а отварянето на все още неизлекуваната рана от стрелата я накара да извика от болка.

— Поздравления… — долетя от мрака гласът на Багу, пропит с омраза. — Заслужи си третия вариант.

Десетки близници с фенери и факли изпълниха помещението, хвърляйки светлина върху разрухата. Голяма част от стената зад кристала бе разрушена, а от оставащите три сфери само една бе непокътната. Багу лееше черна кръв от дузина рани, предизвикани от хвръкнали отломки. Половината от лицето му представляваше неразпознаваема пихтия месо. Със свободната си ръка удари по решетките. Макар телосложението му да не бе масивно, ударът бе достатъчен да откърти дебелите пръчки както от тавана, така и от пода. Докато близниците тромаво сваляха оковите, той изръмжа:

— Извършете нужните приготовления. Тази вечер ще има веселба.

С тези думи постави ръка върху главата на Миранда, принуждавайки я да изгуби съзнание.

Магьосницата се свести летейки, сподиряна от оглушителни ликувания. Приземи се болезнено върху прашната земя. Усуканите стави, наранената ръка и надупчената кожа побързаха да напомнят за себе си. След като се изправи на крака, очите й започнаха да се проясняват.