Битката при Верил [bg]

Измъчваше се от отчаяние, когато някой се приближи. Този път нямаше светлина, присъствието бе оповестено единствено от звука на ботуши. Нещо изтрака на пода край решетките, последвано от проскърцване. От мрака бавно изникна синьо сияние, припламнало в сърцевината на кристал, до този момент останал скрит. Бе прикрепен към острието на алебарда, а светлината му открои фигурата на баща й, настанил се в поставен пред клетката й стол. След като видя измъчения й поглед, той отново изгаси светлината.

— Срещаме се отново, мила.

— Защо си дошъл? Възнамеряваш пак да опиташ да проникнеш в ума ми? — немощно запита Миранда.

— Изкусително, но не. Къде е предизвикателството? Пък и все още се занимавам с бащиния ти ум. Доста време го използвахме. Повечето от близниците се сражават с движения, извлечени от главата му. Но едва доскоро случилото се в живота му не представляваше интерес. Баща ти е доста благороден човек. Знаеше ли, че… — поде Епидим.

— Спри! — изкрещя Миранда. — Затова ли си дошъл тук, да ме измъчваш?

— Отчасти. Всъщност, нещата през последните няколко дни станаха болезнено отегчителни. След като всички Избрани са или мъртви, или пленени, а краят вече се вижда, бивам тормозен от скука. Винаги си ми била най-интересна, така че реших докато подготвят следващата ми цел за разпит, да поговоря с теб. Вероятно ще представлява интерес да узнаеш, че Лейн за малко да избяга цели три пъти.

Миранда мълчеше.

— Но смятам, че открихме начин да го държим мирен — отбеляза Епидим.

— Знаеш ли… Ако краят ми действително е дошъл, има поне едно хубаво нещо — заяви Миранда. — Никога няма да получиш шанса отново да се докоснеш до ума ми. Отблъснах те веднъж, а ти никога няма да имаш възможността да се докажеш. Ще трябва да живееш с поражението.

— Ето, виждаш ли? Удивително. Мотивацията зад подобно твърдение представлява великолепен пъзел. Дали е било изречено от чиста злоба? Опитваш се да ме подтикнеш да опитам или може би да те освободя? — отвърна Епидим. — Не че има значение, разбира се. Искрено се съмнявам, че пътят ти свършва тук. Ти си умна. Затова те харесвам. Момчето ти, от друга страна…

— Не замесвай Дийкън в това! Той не е Избран!

— Знаех си, че той ще те накара да клъвнеш. Димънт иска да се поровя в главата му. Старият звераджия изглежда е на мнение, че вътре ще открием известни трикове, които ще са ни от полза. Предполагам трябва да се заема с това. Той също би могъл да се окаже интересен. Изглежда двамата сте се привързали един към друг, не е ли така? — разсъждаваше на глас генералът.