![Ръката на пророка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/1/rkata-na-proroka-bg-download.jpg)
Ръката на пророка [bg]
- Автор: Чайлд Ричард
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-461-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на пророка [bg]». Краткое содержание книги:
— Неее! — изпищя онзи и вдигна ръце още по-високо.
— На твое място не бих го направил — разнесе се нечий глас зад гърба му. — Хвърли оръжието или си мъртъв.
Катлийн се завъртя кръгом. Суров наглед мъж със сипаничаво лице и същата камуфлажна униформа като другите двама се целеше с автомат в Камерън.
— Хайде! — подкани го мъжът.
Джейми се наведе и остави револвера в краката си.
— Изритай го настрани, умнико.
Пилотът се подчини.
— Крайно време беше, Боби! — каза латиноамериканецът и вдигна автомата си. — Къде се изгуби?
— Спокойно, Васкес. Трябваше да заобиколя, за да мина в гръб на този нещастник.
Мъжът, когото бяха нарекли Боби, се приближи и отиде при Катлийн. Имаше рунтава рижа брада и носеше зелена плетена шапка. Гъсти оранжеви мигли обрамчваха бавно мигащите му воднистосиви очи.
Той силно я ощипа по бузата и археоложката потрепери от болка.
— Една целувчица, професоре?
— Остави я на мира! — извика Джейми.
Наемникът нанесе сечащ удар по тила на Камерън с такава светкавична бързина, че Катлийн видя движението му като в мъгла. Пилотът се свлече на земята и Боби го изгледа с презрение.
— Недей да се разпореждаш, скапаняк гаден.
Отново сграбчи лицето на Катлийн и впи пръсти в бузите й. Заболя я толкова силно, че от очите й бликнаха сълзи, ала тя не издаде нито звук.
Наемникът се ухили и се обърна към руснака.
— След като свърша с нея, ще ви я оставя с Васкес. Дотогава ще…
В първия момент на Катлийн й хрумна безумната мисъл, че от главата му са поникнали алени пера. После времето потече като на забавен кадър. Гъста тъмночервена течност — кръв и мозък — бавно оплиска другарите му. Все още изправеният, но вече мъртъв наемник се завъртя наляво с вдигнати рамене и леко наклонена глава, сякаш не знаеше отговора на някакъв въпрос. В същия момент тя видя, че задната половина на черепа му липсва. След миг над върховете изтрещя далечен изстрел.
Изведнъж времето полетя с паническа бързина. Убитият наемник се строполи на земята. Другарите му залегнаха. Катлийн грабна кутията с книгата. Джейми се хвърли към револвера си, хвана я с една ръка и откри огън с другата.
Двамата прескочиха една скала и се запързаляха по източния склон на Бен а Хрейг. После се изправиха и продължиха тичешком надолу. На два пъти се препъваха, скачаха на крака и пак се втурваха. Катлийн смътно чуваше гърмежите зад тях. После Джейми задъхано произнесе нещо, което й се стори странно:
— Не стрелят по нас, а по нашия ангел хранител.
31.
Деджагър гневно се взираше в Маккензи. Плахото изражение на бившия боец от Специалната военновъздушна служба издаваше, че шотландецът е наясно кога трябва да се държи на разстояние от командира си.
Полковникът отново натисна бутона на радиостанцията и попита Васкес:
— След стрелбата имаше ли някакво движение на онзи хребет?
— Не, господин полковник. Поне… от известно време. След като улучи Боби, копелето стреля още петнайсет пъти, най-малко. От пет минути е пълна тишина. С руснака извадихме голям късмет.
Деджагър стисна радиостанцията толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
— Не сте чак такива късметлии, индианецо. Книгата още е у онази курва. — Той погледна картата. — Ще се срещнем при зона за кацане „Сабат“. Координати петдесет-четири-едно, трийсет-осем-пет. Хеликоптерът ще ни вземе оттам.
— Но бурята…
— Майната й на бурята! Хеликоптерът ще е там.
— А тялото на Боби, господин полковник? — попита Васкес. — Не можем просто да го…
— Как да не можем, по дяволите! Натикайте трупа в пещерата, бързо. Шести, край на връзката.
Деджагър превключи канала.
— Албатрос, чувате ли ме?
— Албатрос слуша — отговори Ханвърс.
— Идете с хеликоптера при зона за кацане „Сабат“. Координати петдесет-четири-едно, трийсет-осем-пет. Веднага. И кажете на пилота, че не искам да слушам тъпи оправдания с бурята.
— Какво става? — попита бившият полицай.
— Втора група прецака работата, това става. Изгубихме пратката и май се появи нов играч.
— Какво?! — възкликна Ханвърс. — Трябва да съобщя на…
— Не! — надвика вятъра полковникът. — Нищо не му казвайте, ще се оправя сам. Просто ни чакайте с хеликоптера на посоченото място. Предайте на пилота, че утроявам възнаграждението му. Това ще уталожи опасенията му от бурята. Край на връзката.