Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 165
Перейти на страницу:

— Да, права си — казва вуйчо Хенри. Но съзнанието му отново помръква. — Къде сме? Къде?

„На мястото, където ще умреш — мисли си Холи. — Освен ако накрая не те закарат в болницата“. Вижда как отвън Джером сваля от колата два карирани куфара. И калъф с костюм. Вуйчо ѝ дали някога отново ще облече костюм? Да, вероятно… но само веднъж.

— Да отидем да видим стаята — предлага госпожа Брадок. — Много ще ти хареса, Хенри.

Тя го хваща под ръка, но Хенри се дърпа. Поглежда сестра си.

— Какво става тук, Чарли?

„Недей да плачеш точно сега — мисли си Холи. — Овладей се, да не си посмяла“. Но, о, ужас, сълзите рукват.

— Защо плачеш, Чарли? — После: — Искам да си ходя! — Това не е гръмкият вик на „Мистър Тибс“, а по-скоро вопъл. Като дете, което осъзнава, че ще му бият инжекция. Хенри извръща лице от сълзите на Шарлот и вижда, че Джером идва с багажа му. — Хей! Хей! Какво правиш с тоя багаж? Той си е мой!

— Ами… — започва Джером, но явно не знае как да продължи.

Във фоайето бавно влизат старчетата, връщащи се от залата за боулинг, където Холи е сигурна, че са били направени много неуспешни удари. Служителят, който е спрял движението с вдигнати ръце, отива при сестра, която като че ли изниква от нищото. Тя има широк гръб и здрави бицепси.

Двамата отиват при Хенри и го хващат внимателно.

— Насам — казва онзи от залата за боулинг. — Ела да видим новата ти бърлога, братко. Да видим какво мислиш.

— За кое? — пита Хенри, но тръгва.

— Ами все за нещо — отвръща сестрата. — В стаята за отдих гледат мача, а имаме най-големия телевизор, който си виждал. Все едно си на самото игрище. Само ще се отбием за малко в стаята ти, после можеш да гледаш мача.

— Имаме и сладки — добавя госпожа Брадок. — Току-що извадени от фурната.

— „Кафявите“ ли играят? — пита Хенри. Наближават двукрилата врата. Скоро ще се скрие зад нея. „Където — мисли си Холи — ще доживее остатъка от живота си в мъгла“.

Сестрата се разсмива.

— Не, не, „Кафявите“ отпаднаха. Играят „Гарваните“. Здраво ще ги накълват.

— Добре — казва Хенри, после добавя нещо, което никога не би казал преди невронните му релета да ръждясат. — „Кафявите“ са смотани женчовци.

После изчезва от поглед.

Госпожа Брадок бръква в джоба на роклята си и подава на Шарлот носна кърпичка.

— Нормално е да се разстроят при постъпването. Ще се успокои. Трябва да попълните още няколко документа, госпожо Гибни.

Шарлот кимва. Над подгизналия хартиен букет от носната кърпичка очите ѝ са червени и от тях се стичат сълзи. „И това е жената, която ме хокаше, че плача пред хората — диви се Холи. — Жената, която ми нареждаше да спра с опитите да съм център на вниманието. Сега ѝ се връща тъпкано, но можех да мина и без подобни сцени“.

Друг санитар (направо гъмжи от санитари, мисли си Холи) се е материализирал и товари избелелите карирани куфари на вуйчо Хенри и калъфа с костюма му от „Брукс Бръдърс“ на количка, сякаш се намират в обикновен хотел или мотел. Холи се взира в него и едва сдържа собствените си сълзи, когато Джером я хваща нежно за лакътя и я извежда навън.

Сядат на пейка в студа.

— Искам да запаля цигара — казва Холи. — Отдавна не ми се е пушило толкова.

— Представи си, че пушиш — казва той и издиша облаче в мразовития въздух.

Холи си поема дъх и издиша облаче пара. Представя си, че пуши.

7

Не остават да преспят, макар Шарлот да ги уверява, че има предостатъчно място. На Холи не ѝ е приятна мисълта, че майка ѝ ще прекара тази първа нощ сама, но няма никакво желание да остава. Това не е къщата, в която е израснала, но жената, която я обитава, си е същата. Сега Холи е напълно различна от бледото пушещо цигара от цигара и пишещо (доста некадърни) стихове момиче, израснало в сянката на Шарлот Гибни, но ѝ е трудно да си спомня за това в нейно присъствие, защото в очите на майка си продължава да е недъгавото дете, което ходи изгърбено и със сведен поглед.

Холи шофира през първата част от пътя, после Джером я сменя. Зърват светлините на града дълго след като се е стъмнило. Холи ту се унася в дрямка, ту се буди и мисли несвързано как вуйчо Хенри я е взел за Джейни, жената, взривена в колата на Бил Ходжис. Това отнася скитащите ѝ мисли обратно към експлозията в прогимназия „Макриди“ и кореспондента със скъсания джоб и тухления прах по ръцете. Спомня си как ѝ е хрумнало, че в него има нещо различно.

„Ами естествено — мисли си, докато отново се унася в дрямка. — Между извънредното включване следобед и специалния репортаж вечерта Ондовски е помагал в спасителните дейности сред руините и от репортер, отразяващ събитието, се е превърнал в част от събитието. Подобно нещо би променило все…“

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)