Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 165
Перейти на страницу:

— Джером? Какво правиш тук? — И тъй като не може да се сдържи: — Пиеш кола в седем и половина сутринта? Отврат!

— Идвам с теб — казва той, а погледът който ѝ хвърля, гласи, че е безпредметно да спори с него. Излишен е, защото Холи няма желание да спори.

— Благодаря, Джером. — Трудно ѝ е, но успява да не се разплаче. — Много мило от твоя страна.

3

Джером шофира през първата половина от пътя и при една малка бензиностанция с тоалетна на магистралата се разменят. Ужасът, който Холи изпитва от онова, което я очаква (което ни очаква, поправя се), я обзема все по-силно, колкото повече се приближават до кливландското предградие Ковингтън. За да го пропъди, пита Джером как върви книгата му.

— Разбира се, ако не искаш, не ми казвай, знам, че някои писатели не обичат да…

Но Джером има желание. Всичко започнало с доклад за курс с наименованието „Социология в черно и бяло“. Джером решил да пише за прапрадядо си, роден през 1878 в семейството на бивши роби. Алтън Робинсън прекарал детството и младежките си години в Мемфис, където в края на деветнайсети век чернокожата средна класа процъфтявала. Когато жълтата треска и банди бели отмъстители нападнали икономически стабилния район, голяма част от чернокожите просто се вдигнали и заминали и оставили белите си работодатели сами да си готвят, да си изхвърлят боклука и да бършат нааканите дупета на бебетата си.

Алтън се заселил в Чикаго, където почнал работа в месопреработвателна фабрика, спестил пари и отворил малък бар две години преди началото на Сухия режим. Вместо да затвори, когато „бабичките започнаха да трошат бъчвите“ (това беше цитат от писмо на Алтън до сестра му — Джером беше намерил цяло находище от писма и документи, оставени на съхранение), сменил мястото и отворил тайно в южната част на града кръчма, станала известна с името „Черният бухал“.

Колкото повече откривал Джером за Алтън Робинсън — имал вземане-даване с Алфонс Капоне, три пъти се отървал на косъм при опити за покушение (четвъртият път не бил така успешен), вероятно си докарвал по нещичко от изнудвания, въртял задкулисни политически интриги, — толкова повече набъбвал докладът и останалите учебни предмети останали на заден план. Предал дългото есе и получил отлична оценка.

— Което беше смешка — казва той на Холи, докато изминават последните осемдесет километра. — Докладът беше само върхът на айсберга. Или като първия стих в някоя от онези безкрайни английски балади. Дотогава обаче вече беше минала половината от пролетния семестър и трябваше да наваксвам по другите предмети. Да накарам мама и татко да се гордеят с мен, разбираш ме.

— Много зряло от твоя страна — казва жената, която има чувството, че така и не е успяла да накара майка си и покойния си баща да се гордеят с нея. — Но сигурно ти е било трудно.

— Наистина беше трудно — отвръща Джером. — Бях набрал скорост, нали така. Исках да зарежа всичко друго и да хукна по следите на прапрадядо Алтън. Имал е забележителен живот. Диамантени и перлени игли за вратовръзки и палто от норки. Но постъпих правилно, като оставих текста да отлежи малко. Когато отново се захванах с него — миналия юни, — видях, че има тематична линия, поне би могло да има, ако си свърша добре работата. Чела ли си „Кръстникът“?

— Чела съм книгата и съм гледала филма — отговаря веднага Холи. — Гледала съм и трите филма. — Чувства се задължена да добави: — Последният не е много добър.

— Помниш ли мотото на романа? Холи поклаща глава.

— Цитат от Балзак е. „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление“. Това е тематичната линия, която забелязах, въпреки че богатството е изтекло през пръстите му много преди да го застрелят в предградие Цицерон.

— Наистина е като в „Кръстникът“ — диви се Холи, но Джером клати глава.

— Не е, защото чернокожите никога не могат да бъдат американци по същия начин като италианците и ирландците. Черната кожа не се поддава на претопяване. Искам да кажа…

— Той се замисля. — Искам да кажа, че дискриминацията е майката на всички престъпления. Трагедията на Алтън Робинсън е, че си е мислел, че чрез престъпленията може да постигне някаква равнопоставеност, но това се оказало химера. В крайна сметка го убили не заради сблъска му с Поли Рика, наследника на Ал Капоне, а защото е бил чернокож. Защото е бил чернилка.

Джером, който дразнеше Бил Ходжис (и възмущаваше Холи), като понякога викаше с напевен и преувеличен изговор на чернокож — слушам, господарю и на вашите заповеди! — изрича последната дума ядно.

1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)