Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 165
Перейти на страницу:

— Измисли ли заглавие? — пита го тихо тя. Наближават отбивката за Ковингтън.

— Да, харесах едно, но не съм го измислил аз. — Джером изглежда смутен. — Виж, Холибери, ако ти кажа нещо, обещаваш ли да го пазиш в тайна? От Пийт, от Барб и от родителите ми? Най-вече от тях.

— Разбира се. Мога да пазя тайна.

Джером знае това, но се поколебава преди да заговори бързо:

— Преподавателят по социология изпрати доклада ми на една литературна агентка в Ню Йорк. Елизабет Остин. Тя се заинтригува и след Деня на благодарността ѝ пратих стотината страници, които съм написал до момента. Госпожа Остин смята, че от тях може да излезе книга, при това не само като академична публикация, което в общи линии беше най-високата ми цел. Смята, че към книгата може да прояви интерес някое от големите издателства. Предложи да я кръстим на кръчмата на прапрадядо: „Черният бухал: Възходът и падението на един американски гангстер“.

— Джером, това е прекрасно! Обзалагам се, че много хора ще останат заинтригувани от книга с такова заглавие.

— Имаш предвид чернокожи хора.

— Не! Всякакви хора! Да не мислиш, че само белите харесват „Кръстникът“? — Тогава ѝ хрумва мисъл. — Какво ще кажат вашите? — Мисли си за собственото си семейство, което би се ужасило, ако изрови подобно нещо от миналото.

— И двамата прочетоха доклада и много им хареса. Естествено, това е различно от книга, нали? Книга, която може да бъде прочетена от много хора, вместо само от един преподавател. Все пак всичко описано се е случило преди четири поколения…

Джером изглежда угрижен. Холи забелязва, че я гледа, но само с периферното си зрение: когато шофира, никога не откъсва поглед от пътя. Филмите, в които шофьорът гледа към спътника си за по няколко секунди, докато водят диалог, я побъркват. Иска ѝ се да се разкрещи: „Гледай пътя, тъпако! Да не искаш да блъснеш някое дете, докато обсъждате любовния си живот?“.

— Какво мислиш, Холс?

Тя обмисля внимателно отговора си.

— Мисля, че трябва да покажеш на родителите си всички страници, които си изпратил на агентката — казва най-сетне.

— Чуй мнението им. Прецени как се чувстват и се съобрази с тях. После… давай смело напред. Опиши всичко — хубавото, лошото и грозното. — Стигат до отбивката за Ковингтън. Холи включва мигача. — Аз никога не съм писала книга, тъй че не съм сигурна, но ми се струва, че се иска известна смелост. Ето това ти трябва. Смелост.

От каквато и тя самата се нуждае в момента. Родният ѝ дом е само на три километра, а там я чака болка.

4

Къщата на семейство Гибни се намира в квартал на име Медоубрук Истейтс. Докато Холи лъкатуши из паяжината от улици (към дома на паяка, мисли си и веднага се засрамва, че е нарекла майка си така), Джером казва:

— Ако живеех тук и трябваше да се прибирам пиян, сигурно щях да се лутам цял час, докато намеря къщата.

Прав е. Къщите са като излети по калъп едноетажни постройки, характерни за Нова Англия, и се различават единствено по цвета… което не е кой знае какъв ориентир нощем, дори на светлината на уличните лампи. В топлите месеци пред тях вероятно има лехи с цветя, но сега дворовете в Медоубрук Истейтс са покрити с кора от спечен стар сняг. Холи може да обясни на Джером, че майка ѝ харесва това еднообразие, че то я кара да се чувства в безопасност (Шарлот Гибни си има свои проблеми), но не го прави. Настройва се за предстоящия напрегнат обед и още по-напрегнат следобед.

„Денят за преместване — мисли си тя. — О, господи“.

Спира пред къщата на Лили Корт № 42, гаси двигателя и се обръща към Джером.

— Трябва да се подготвиш. Майка ми каза, че през последните няколко седмици състоянието му се е влошило много. Понякога преувеличава, но този път мисля, че е права.

— Разбирам какво е положението. — Джером я стисва за момент за ръката. — Всичко ще е наред. Ти се погрижи за себе си, разбрахме ли се?

Преди Холи да успее да отговори, вратата на къщата се отваря и Шарлот Гибни излиза навън, все още облечена с новите си дрехи за църква. Холи вдига ръка за колеблив поздрав, на който Шарлот не отвръща.

— Влизай — казва тя. — Закъсня.

Холи знае, че е закъсняла. С пет минути.

Когато стигат до вратата, Шарлот хвърля на Джером поглед, с който сякаш пита: „Този пък какво прави тук?“

— Познаваш Джером — казва Холи. Вярно е; срещали са се няколко пъти и Шарлот винаги му хвърля същия поглед. — Дойде за морална подкрепа и да ми прави компания.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)