Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 165
Перейти на страницу:

Джером хвърля на Шарлот най-чаровната си усмивка.

— Здравейте, госпожо Гибни. Самопоканих се. Надявам се да не възразявате.

На тези думи Шарлот отвръща лаконично:

— Влизайте, ужасно е студено навън. — Сякаш те са я повикали да излезе да ги посрещне, а не го е направила по своя воля.

В къщата на № 42, където Шарлот живее с брат си, откакто съпругът ѝ е починал, е прекалено топло и мирише толкова силно на ароматизатори, че Холи се надява да не се разкашля. Или да ѝ се догади, което би било още по-зле. В малкия коридор има четири шкафчета, които стесняват прохода до хола достатъчно, за да направят преминаването рисковано, защото всяко шкафче е отрупано с порцелановите фигурки, които Шарлот колекционира: елфи, джуджета, тролове, ангели, клоуни, зайчета, балерини, кученца, котенца, снежни човеци, Джак и Джил (с по една кофа в ръка) и гвоздеят на изложбата — рекламният талисман на „Пилсбъри“.

— Обядът е на масата — казва Шарлот. — Опасявам се, че е само плодова салата и студено пиле, но за десерт има торта и… и…

Очите ѝ се насълзяват и когато Холи вижда сълзите, изпитва — въпреки напредъка си в терапията — прилив на негодувание, който много се доближава до омраза. Може и да е омраза. Мисли си за всички пъти, в които се е разплаквала пред майка си и ѝ е било нареждано да си върви в стаята, „докато се овладее“. Изпитва порив сега да отправи същите думи към нея, но вместо това я прегръща неловко. Тогава усеща колко тънка е отпуснатата върху костите плът и осъзнава, че майка ѝ е стара. Как може да изпитва неприязън към една старица, която така видимо се нуждае от помощта ѝ? Отговорът е: съвсем лесно.

След миг Шарлот отблъсва Холи с лека гримаса, сякаш е подушила неприятна миризма.

— Върви да видиш вуйчо си и му кажи, че обядът е готов.

Знаеш къде е.

Холи наистина знае. От хола долита професионално развълнуваният тон на спортен коментатор в студио преди мач. Двамата с Джером тръгват един след друг, за да не рискуват да прекатурят някой експонат от порцелановата изложба.

— Колко такива има? — пита Джером шепнешком. Холи поклаща глава.

— Не знам. Открай време събира фигурки, но нещата излязоха от контрол, откакто татко умря. — Придава си престорено бодър вид и заговаря по-силно: — Здравей, вуйчо Хенри! Готов ли си за обяд?

Вуйчо Хенри очевидно не е стигал до църквата. Седи прегърбен на фотьойла със суичър на университета Пърдю, окапан с жълтък от закуската, и дънки с ластичен колан. Дънките са се смъкнали и над тях се подават боксерки на малки сини фъстъчета. Той поглежда от телевизора към новодошлите. За момент лицето му е напълно безизразно, после се усмихва.

— Джейни! Какво правиш тук?

Думите му пронизват сърцето на Холи като стъклен кинжал и за момент тя се сеща за Чет Ондовски с издраните ръце и скъсания джоб на сакото. Как да не се сети за него? Джейни беше братовчедка ѝ, лъчезарна и жизнена, качества, които липсваха на Холи, а за известно време беше и гадже на Бил Ходжис преди да загине при друга експлозия и да стане жертва на бомба, заложена от Брейди Хартсфийлд и предназначена за Бил.

— Аз не съм Джейни, вуйчо Хенри. — Продължава да говори с онзи престорено бодър тон, използван предимно за официални приеми. — Холи съм.

Следва ново мълчание, докато ръждясалите релета се задвижват бавно, за да осъществят процес, който преди са извършвали за нула време, Хенри кимва.

— Да. Недовиждам, това ще да е. Понеже гледам прекалено много телевизия.

„Проблемът не е в зрението му — мисли си Холи. — Джейни е мъртва от години. Това е проблемът“.

— Ела, миличка, дай прегръдка.

Тя отива при него и го прегръща колкото се може по-кратко. Когато се отдръпва, той се взира в Джером.

— Кое е това… — за един страшен миг Холи си мисли, че ще каже негърче или дори черньо, но той не го прави — момче? Мислех, че ходиш с онзи полицай.

Този път Холи не се хаби да го поправя.

— Това е Джером. Джером Робинсън. Виждал си го.

— Така ли? Явно съм забравил. — Дори не го казва на шега, а просто го вмята в разговора, без да осъзнава, че е самата истина.

Джером му стисва ръка.

— Как сте, господине?

— Бива, за старец като мен — отговаря вуйчо Хенри и преди да успее да продължи Шарлот се провиква — направо крещи — от кухнята, че обядът е готов.

— Господарката зове — казва добродушно Хенри и когато става, джинсите му падат. Той дори не забелязва.

Джером кимва едва забележимо на Холи към кухнята. Тя го поглежда несигурно, но излиза.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)