Смъртта на магьосника
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #14
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Еднорог»
- ISBN: 978-954-365-013-2
- Переводчик: Ива Дончева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Смъртта на магьосника». Краткое содержание книги:
Корбет погледна Ранулф, направи гримаса и му нареди с жест да излезе отвън. Щом си тръгна, Корбет се наведе по-напред:
— Мистрес Фейнър, Филипа е била единствената ти дъщеря. Човек никога не може да проумее майчината любов. Ти знаеше какво става, нали? Дъщеря ти се е справяла добре в църковното училище, бивало я е в смятането, можела е да чете, а на другите момичета това не се е харесвало, нали? Нещата са тръгнали още по-зле, особено щом Филипа почнала да разправя за мистериозния Голиард, обезнаследения рицар, който живеел в гората. А всъщност не е имало никакъв Голиард. Филипа била мечтателка и силно запленена от войника Мартин. Мистрес Фейнър, знаеш ли… — той се спря, чудейки се как да каже на майката онова, което Ранулф му бе казал набързо, докато тя чакаше отвън.
— Какво? — мистрес Фейнър протегна ръка към огъня, но остана втренчена в Корбет. — Какво щеше да кажеш, кралски служителю? Че се е задявала с Мартин и така е карала останалите да ревнуват още повече. И какво от това?
— Знаеш какво ще кажа — отвърна Корбет. — Онези момичета са накарали Филипа да побегне в гората — постоянният им тормоз, жестоките им подигравки са принудили дъщеря ти да се махне. Разбъркали са й ума. Само добрият Господ Бог знае наистина какво се е случило в зелената тъма. Филипа е отнела живота си. Ти си го почувствала, нали? Ти, любящата й майка, си знаела, че тя няма да се върне.
Жената се опита да отговори, но долната й устна затрепери. Въпреки загрубялата кожа, лицето й пребледня.
— Дори след като е изчезнала — продължи с равен тон Корбет — шушуканията не са спрели, нито пък подигравките. Чула си ги да шепнат думите «Прав й път»? Била си сломена, извън себе си от мъка. Скрила си го добре, като си превърнала тъгата си в гняв. Предполагам, че си живяла цял живот в замъка. Понякога, когато войниците тръгнат на поход, жените тръгват с тях. Мъжът ти сигурно ти е показал как да използваш арбалета, как да поставяш стрелата и да опъваш тетивата, как да зареждаш и да се подготвяш. Арбалетите са най-различни. Виждал съм такъв, с който може да се стреля с една ръка, но стрелите винаги са смъртоносни. Ти си заякнала след всичките години на навеждане над казана и търкане, имаш здрави, мускулести ръце. За теб би било лесно да използваш арбалет, особено от толкова близко.
Жената вдигна ръка, но Корбет продължи:
— Знаела си, че безмилостните подмятания на другите прислужници са тласнали дъщеря ти към смъртта, затова си решила да ги накажеш. Предположила си — той се премести на стола си, — че нещо се е случило с Филипа. Искала си да намерят тялото й, но не си се съмнявала каква е била съдбата й и че отговорните за това трябва да бъдат наказани.
— Сигурен ли си, кралски служителю?
— Напълно съм сигурен. Имаш мотива и средството — арбалета на съпруга ти.
— Аз съм мистрес Фейнър, не някакъв си войник.
— Така е — съгласи се Корбет. — Ти си мистрес Фейнър, перачката, кой би те заподозрял? Движила си се сред тези жени като щука сред шарани и си избирала жертвите си. Имала си възможност да чуваш всички разговори: кой къде отива, какво планира, къде ще се срещнат. Имаш и известно положение в замъка. Можеш да изпращаш слугинчетата тук и там, на отдалечени места — като на бунището или при нужниците.
Мистрес Фейнър седеше като зашеметена, с наведена глава и отпуснати в скута ръце.
— Разполагаш с покрита каруца, която се товари с мръсно пране и кошници с чисто бельо за мастър Реджиналд. Можеш да движиш каруцата из замъка под всякакъв претекст, например да събираш прането или да раздвижваш конете. Че кой би решил да проверява мистрес Фейнър? — тя не вдигна глава. — Не знам как си причакала другите жертви, но за Ребека е ясно — чула си разговорите, че ще посети гроба на приятелката си в гробището на «Сейнт Питър». Предложила си на Ребека и Алуша да ги повозиш с каручката. В тази сутрин — студен декемврийски ден с лоша светлина — Ребека е дошла първа, а ти си я причаквала със зареден арбалет. Дори не си е била взела наметалото. Умряла е мигновено, а ти си увила тялото в ленено платно и с лекота си го сложила в каруцата, където е щяло да бъде добре скрито. Сигурен съм, че когато прегледаме каруцата, ще открием следи от смъртоносното ти дело. Алуша пристига и разбира се, Ребека не е там. Ти ставаш нетърпелива и потегляш. Никой не те спира, никой не би помислил, че мистрес Фейнър е убийца, докато всъщност конете ти теглят не каруца, а погребална колесница. Стигаш до църквата «Сейнт Питър», Алуша слиза и си тръгва. Ти отиваш до задната част на каруцата, сваляш преградата, изтегляш увития в платно труп, развиваш го и го оставяш до пътеката. Само за няколко секунди си уязвима и незащитена, после вече те няма.