Смъртта на магьосника

— Те се страхуват — присмя се Хорхаунд, — но аз — не.

Внезапно те се озоваха пред «ужаса в гората». Ранулф можеше да познае, че въпреки новия сняг, някой е идвал наскоро тук. Хорхаунд посочи към зловещата находка и като го поведе пак през дърветата, го отведе до края на блатото и втория труп. Докато стигнаха до тресавището, стомахът на Ранулф вече се бунтуваше: разлагащата се плът на момиче с празни очни кухини и съсухрени страни. Преди да покрият останките, той научи от Хорхаунд, че младата жена е била обесена на дъбовия клон над тях. С втория труп беше по-различно. Този път разбойниците помогнаха да изгребат снега и леда и издърпаха трупа от просмукващата се тиня. Ранулф използва снега и края на наметалото си да почисти лицето, като се опитваше да не гледа изцъклените очи. Ръката му премина по трупа и докосна леко забитата дълбоко стрела. Той разчисти тинята с камата си и откри потъмнялата рана, перата на стрелата и полепналата кръв.

— Нямаме нищо общо с това — обяви Хорхаунд. — С нито едно от двете убийства, ей туй се опитвахме да ви кажем в гробището. Не щем да ни обвиняват и обесят за смъртта на бедните слугинчета.

— Затова дойдох — каза Ранулф. — Моят господар, сър Хю Корбет, иска да говори с теб.

— Знам — отвърна главатарят. — Ханджията, мастър Реджиналд, казал на момчетата да ми предадат съобщението, като че ли му е под достойнството да ми го каже той. Не знаех на какво да вярвам. Може и да е капан, ама ти нали се закле?

— Заклех се.

Ранулф се загледа в клекналия пред него мъж. Останалите стояха в полукръг около тях. Погледна и към трупа, проснат в снега: коса, плът, дрехи и оцапана с кръв кал.