Смъртта на магьосника

— Не съм сторил никому нищо лошо — заяви Мартин.

— Освен на Филипа — отвърна Ранулф. — Смяташ, че момичетата не могат да устоят на кожения елек и лъскавите ботуши, нали? Носиш колан с кама и меч, като всички нас. Филипа живееше в мечтите си, нали? Вие двамата сте се срещали. Знаеше ли, че е бременна? Шепна, за да знаем само ти и аз какво се е изрекло тук. Сега, според моя закон, има две присъди — виновен и много виновен. «Виновен» означава, че си бил с Филипа и тя е заченала. «Много виновен» е, че си бил с Филипа, тя е заченала, а сега си на път да ме излъжеш.

Мартин зяпаше изумено.

— Това не е престъпление — прошепна Ранулф. — Не казвам, че се е самоубила заради това. Мисля, че знам защо го е направила. Но ти ли си бащата на детето й?

Мартин започна да трепери и Ранулф леко премести меча на другото му рамо, като го шляпна.

— Бог да ми е на помощ — отвърна войникът, — но сигурно съм аз. Тя беше девица, когато я срещнах, главата й беше пълна с мечти и фантазии. Беше след лятното слънцестоене, последвах я в гората. Взех малко хляб и вино, а после…

— Похвали ли се с делото си? — попита Ранулф.

— Не посмях — войникът хвърли поглед към Мариса, която беше приседнала на ръба на една пейка. Ранулф проследи погледа му.

— Боях се — продължи мъжът. — Мистрес Фейнър има свиреп нрав. Трябваше да бъда мечтаният Голиард. Не знаех какво да сторя, а после Филипа изчезна.

— Другите момичета не я долюбваха много, нали?

Мартин тръсна глава:

— Филипа беше мечтателка — отвърна дрезгаво той. — Беше слушала истории за рицари и благородници, знаеше даже легендата за крал Артур. Много я биваше с буквара, можеше да брои до сто и да чете буквите в требника. Дори бе научила малко латински и френски.

— И другите момичета я дразнеха за това?

— Дразнеха я — съгласи се Мартин. — Тормозеха я, както врабчетата тормозят сова, хваната на светло.

Ранулф прибра меча:

— И разбира се — тънко се подсмихна писарят, — щом е избягала, те просто са я отписали, нали, сметнали са го просто за резултат от щурите мечтания на Филипа? — Ранулф стисна войника за рамото. — Някой ден в нещастния ти живот, Мартин, отиди на поклонение. Върви бос до някое светилище, похарчи доста злато за литургия в памет на душите на тази млада жена и нейното дете, умрели преди да се изпълни Божият план за тях.

Ранулф ги освободи с едно махване на ръката и изчака, докато излязат. Загаси светилника и напусна кулата, като закрачи през двора към Дома на мъртвите. С изненада откри лейди Констанс и прислужницата й да чакат отвън, потънали в разговор с Корбет.

— Милейди тъкмо си признаваше вината — усмихна се Корбет. — Сега съжалява, че в нощта, когато мосю Кротоа почина, тя те е отклонила от задълженията.

— Милейди не би могла да има никаква вина — поклони се Ранулф, — вината е изцяло моя. — Лъчезарната усмивка на лейди Констанс накара сърцето му да подскочи.