Смъртта на магьосника

— Трябва да вървя — обяви Ранулф. — Обещах да се срещна с тях, да уверя Хорхаунд и хората му, че всичко ще бъде наред. Предложих също да им занеса провизии.

Когато Ранулф си тръгна и взе Чансън със себе си, Корбет затвори тайното ковчеже на Съвета и като се опитваше да забрави черната фигура просната на снега с глава, потънала в кръв, взе Secretus Secretorum на брат Роджър и започна да прелиства страниците. Беше му трудно да се съсредоточи. Независимо какво щеше да отсъди за нея правосъдието, той съжаляваше за смъртта на мистрес Фейнър, а още повече съжаляваше, че не можа да я разпита за ожесточеното нападение над него самия.

Най-накрая Корбет се успокои и започна разгорещен спор с Болингбрук относно стойността на Secretus Secretorum и използвания от брат Роджър тайнопис. Колкото повече изучаваше странните латински думи, толкова повече се убеждаваше, че францисканецът е измислил изключително изкусен код. Той и Болингбрук пробваха всички разновидности, които знаеха, и Корбет трябваше да провери дали непреднамерено не е издал собствените си шифри, използвани в писма и бележки до неговите агенти из Европа. Изпробваха позиционни кодове, кръгови кодове и най-сложните кодове с таблицата за умножение, разглеждаха вертикалния модел с буквите напред и назад. Болингбрук призна, че е почти сигурен, че тайнописът на брат Роджър се основава на един от тях. Но Корбет не беше убеден и продължи да се връща към ключа, който магистър Тибо беше намерил на последната страница: Dabo tibi portas multas — «Ще ви дам много врати». Осъзна как буквите в тази фраза са разделени, разместени и разбъркани чрез поредици от други букви, които някак си придаваха на думите латинско звучене. Той изолира това, което определи като чужди елементи, но когато ги приложи на други редове и секции в ръкописа, мистерията не се разгада. Имаше чувството, че спори с Болингбрук от векове, когато Ранулф се върна, подгизнал от топящия се сняг, и Корбет с удоволствие обяви почивка.