Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард» ООД
- ISBN: 954-585 016-7
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)». Краткое содержание книги:
Но един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит го повеждат на смело и опасно пътешествие до опустошената планина, за да търсят едно старо съкровище.
Тогава се разбира, че малкият разбойник Билбо притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато. А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
Езерния град
Но хората помнеха малка част от всичко това, макар някои все още да пееха песни за джуджетата владетели на Планината — Трор и Траин от Дуриновия народ, за идването на дракона и за гибелта на господарите на Дейл. В някои песни се казваше, че един ден Трор и Траин ще се върнат и тогава от Планината по реките ще протече злато и цялата околност ще се огласи отново от песни и смях. Но тази хубава легенда не пречеше на всекидневната им работа.
Щом салът от бурета се появи, от града към него се отправиха лодки и множество гласове взеха да приветстват салджиите. После хвърлиха към сала въжета, греблата на лодките зацепиха водата и скоро буретата бяха издърпани от течението на Горската река и откарани зад скалистия нос в малкия залив на Езерния град. Там ги закотвиха близо до началото на големия мост към сушата. Скоро от юг щяха да дойдат хора и да вземат една част от буретата, а другата част да напълнят с донесените от тях стоки и да ги пратят нагоре по реката на горските елфи. Междувременно буретата останаха да се полюшват във водата, а елфите салджии и гребците от лодките отидоха да се гощават в Езерния град.
Те безкрайно щяха да се изненадат, ако можеха да видят какво стана край брега, когато си тръгнаха и наоколо паднаха нощните сенки.
Билбо първо преряза въжетата на едно от буретата, избута го към брега и отвори капака. Отвътре с охкане се подаде едно от злощастните джуджета. По цялата му брада лепнеше мокра слама, а то, горкото, беше така вдървено, натъртено и ожулено, че едва можа със залитане да прегази плитката вода и стенейки се строполи на земята. Имаше вид на освирепяло от глад куче, което цяла седмица са забравили вързано в колибата без храна. Трудно можеше да се познае, че това е Торин, ако не беше златната верижка около врата му и вече измърсената и изпокъсана небесносиня качулка с потъмнял сребърен пискюл на края. Мина доста време, докато той намери сили да проговори на хобита.
— Хей, жив ли си, или си умрял? — попита го доста ядосано Билбо. Той навярно беше забравил, че е похапнал здравата, поне един път повече от джуджетата, че си е движил свободно краката и ръцете и че е дишал чист въздух на воля. — Ти май си мислиш, че още си в затвора, така ли? Ако искаш изобщо да не умреш от глад и да продължиш това глупаво приключение — в края на краищата вие сте го замислили, а не аз, — най-добре ще е да си поразтриеш ръцете и краката и да се опиташ да ми помогнеш да освободим другите, докато не е станало късно!
Строгите думи на Билбо накараха Торин да дойде на себе си. Той изохка още няколко пъти, после стана и доколкото му позволяваха силите, се залови да помага на хобита. Трудно и неприятно беше да се гази в тъмното из студената вода и да се открие в кои точно бурета имаше джуджета. Торин и Билбо почукваха отвън и подвикваха тихичко, но само шест от джуджетата им отговориха. Двамата спасители бързо ги измъкнаха и им помогнаха да стигнат до брега, където те насядаха или налягаха, като стенеха и мърмореха. Бяха тъй измокрени, тъй ожулени и вдървени, че не можеха да разберат, че са спасени, нито пък да благодарят за това както следва.
Дуалин и Балин се чувстваха най-зле, така че помощ от тях не можеше да се очаква. Бифур и Бофур не бяха толкова изтормозени, нито толкова мокри, но легнаха на земята и отказаха да се помръднат. Фили и Кили, които бяха млади (за джуджета), а и бяха пътували сравнително удобно — в по-малки бурета и с повече слама в тях, — се измъкнаха усмихнати; имаха само по някоя синина тук-там, а и крайниците им много бързо се раздвижиха.
— Дано никога вече през живота си не видя ябълки! — рече Фили. — Моето буре беше цялото пропито с дъха им. Истинско мъчение е да усещаш непрестанно мириса на ябълки, когато едва можеш да се помръднеш, когато ти е студено и чак ти премалява от глад. Бих могъл да ям с часове, без да спирам, всичко друго на света, но ябълки — никога!
Фили и Кили с готовност се заловиха да помагат. Най-накрая Торин и Билбо откриха останалата част от джуджетата и ги освободиха. Клетият дебел Бомбур или беше заспал, или припаднал. Дори, Нори, Ори, Оин и Глоин направо бяха подгизнали от вода и изглеждаха полумъртви. Наложи се да ги пренесат един по един и да ги оставят да лежат безсилни на брега.