Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
Скъпата му женичка! Съвсем не беше лесно да я направи своя скъпа женичка. Рейч помнеше какво бе отношението на майка му към тази възможност. Ще ми говорят за кошмари! Не друг, а той сънуваше постоянно кошмари, в които трябваше отново и отново да се среща с разгневената Дорс Венабили.
5
Първият ясен спомен на Рейч след излизането му от предизвиканото чрез десперанцата изпитание бе, че го бръснат.
Почувства как виброострието се движи по бузата му и слабо рече:
— Бръснарю, не пипай около горната ми устна. Искам си пак мустаците.
Бръснарят, който вече беше получил указания от стария Селдън, му поднесе едно огледало, за да го успокои.
Седналата на леглото му Дорс Венабили каза:
— Остави го да работи, Рейч. Не се вълнувай.
Младежът веднага обърна очи към нея и се умълча. Когато бръснарят си отиде, Дорс попита:
— Как се чувстваш, Рейч?
— Скапан — промърмори той. — Толкова съм потиснат, че не мога да издържа.
— Това е последица от десперанцата, която са ти давали. Ефектът постепенно ще изчезне.
— Не ми се вярва. Колко мина оттогава?
— Няма значение. Ще отнеме известно време. Бяха те претъпкали.
Той неспокойно се озърна:
— Манела идвала ли е да ме види?
— Оная жена ли? — (После свикна да чува Дорс да говори за Манела с тези думи и този тон.) — Не. Още не си за посетители.
И като разгада изражението на лицето му, Дорс добави:
— Аз правя изключение, Рейч, защото съм ти майка. И за какво тая жена трябва да идва? Не си много за гледане.
— Това е още една причина да я видя — промърмори Рейч. — Искам да ме види в най-лошото ми състояние — той обезсърчено се обърна на хълбок. — Искам да спя.
Дорс Венабили поклати глава. По-късно същия ден тя каза на Селдън:
— Не знам какво ще правим с Рейч. Станал е съвсем неразумен.
Селдън отвърна:
— Той не е добре, Дорс. Дай му възможност да се съвземе.
— Непрекъснато мрънка за оная жена, как й беше името?
— Манела Дюбанка. Не е трудно за помнене.
— Мисля, че планира да имат общо домакинство. Да живее с нея. Да се ожени за нея.
Селдън вдигна рамене:
— Рейч е на тридесет — достатъчно е възрастен да решава сам.
— Навярно трябва да кажем нещо като негови родители.
Хари въздъхна:
— Сигурен съм, че вече си го казала, Дорс. И щом вече си го казала, сигурен съм, че Рейч ще направи каквото той иска.
— Това ли ти е последната дума? Смяташ да не си мръднеш пръста, докато той се кани да се ожени за такава жена?
— Какво очакваш да сторя, скъпа? Манела спаси живота му. Нима вярваш, че Рейч ще го забрави? Ако е там въпросът, тя спаси и моя живот.
Последните думи наляха масло в огъня. Дорс рече:
— И ти също я спаси. Квит сте.
— Не може да се каже…
— Разбира се, че може. Тия вагабонти, военните, които сега управляват Империята, щяха да я заколят, ако ти не се беше намесил и не им бе продал оставката си и своята поддръжка, та да я отървеш.
— Макар и да съм квит с Манела, което не мисля, че е вярно, Рейч не е. И, Дорс, скъпа, на твое място много бих внимавал да не използвам такива злощастни определения, за да опиша нашето правителство. Времената днес не са толкоз спокойни, както когато управляваше Клеон, и винаги ще се намерят доносници, дето ще повторят какво са те чули да говориш.
— Голяма работа. Тая жена не ми харесва. Предполагам, че това поне е разрешено.
— Положително е разрешено, но е безполезно.
Хари се втренчи в пода и потъна в размисли. Обикновено непроницаемите черни очи на Дорс сега блестяха от ярост. Селдън вдигна поглед:
— Дорс, бих искал да знам защо. Защо толкова не харесваш Манела? Ако не бе действала тъй бързо, двамата с Рейч отдавна щяхме да сме мъртви.
Дорс изстреля в отговор:
— Да, Хари. Помня го по-добре от всеки друг. И ако тя не се бе оказала там, аз нямаше да успея да направя каквото и да било, за да предотвратя убийството ти. Сигурно си мислиш, че трябва да съм й благодарна. Само че всеки път, щом погледна тая жена, тя ме подсеща за моя провал. Знам, че това не са съвсем рационални чувства, но някак си не мога да ги обясня. Така че не ме моли да я харесам, Хари. Не мога.
Ала на следващия ден дори Дорс Венабили трябваше да отстъпи, когато докторът рече:
— Вашият син иска да види една жена на име Манела.
— Той не е в състояние да приема посетители — отсече Дорс.
— Точно напротив, в състояние е. Оправя се бързо. Освен това настоява, и то много упорито. Не зная дали ще бъде мъдро да му отказваме.
Тогава доведоха Манела и Рейч я приветства прочувствено и показа първите слаби признаци, че е щастлив след пристигането си в болницата.