Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Хан Чин се наведе напред. Още не беше спрял да се смее.
— И какво станало?
Фей Йен се отдръпна сдържано назад. На тридесет крачки групата лели, обслужвани от свои собствени прислужници, енергично махаше с ветрила и се напрягаше да чуе какво е накарало Хан Чин да се разсмее така сластно.
— Баща му го изгонил за една година. Ще живее в плаващия дворец. Сам. Само с прислужници от мъжки пол за компания.
Хан Чин сведе поглед — тази новина го отрезви. Поклати глава и отново погледна Фей Йен.
— Доста сурово, не мислиш ли? Искам да кажа, та той е само момченце. Не много по-голямо от Юан. Пък и всъщност нищо не е направил. Поизсилил се е малко.
Фей Йен бавно започна да си вее с ветрилото. Притвори очи за миг. После се усмихна, наклони глава и погледна Хан в очите.
— Но в леглото на баща си… Хан…? — тя вдигна вежди и отново накара Хан да се задави от смях.
— Чуй — той се надигна. — Смятам да отправя предизвикателство. След сватбата. Към всички фамилии — висши и низши. Към всички синове и братовчеди — той погледна Хсюен Чан, който стоеше заедно с прислужниците до входа на палатката. Старият прислужник се приближи веднага и донесе къс ловен лък и колчан тежки стрели със стоманени остриета. Хан Чин ги пое и ги вдигна. — Дванадесет стрели. И този с най-многото попадения ще получи наградата.
Фей Йен погледна мишената.
— И мислиш, че ти ще спечелиш?
Хан Чин се разсмя и погледна лъка, който държеше.
— Не мисля, че ще победя. Знам го.
Очите й блеснаха.
— Моите трима братя са добри стрелци. Трябва да си много добър, за да си по-добър от тях.
Хан Чин метна колчана на рамото си, обърна се и приближи точката, отбелязана в тревата. Извади стрела и й викна:
— Гледай!
Бързо постави стрелата и вдигна лъка. После, сякаш без да се прицелва, опъна тетивата и пусна стрелата. Стрелата се заби с трясък в дървото само на педя от десетката.
— Не е лошо… — подхвана Фей Йен. За миг ветрилото й остана забравено неподвижно. Изведнъж лицето и се напрегна, цялото й тяло се насочи към онова, което правеше Хан.
Хан Чин измъкна втора стрела и я пусна също тъй нехайно, както и първата. Този път тя се заби в ръба на десетката. Хан се обърна и се засмя.
— Е?
— Пак — каза тя просто и вдигна брадичка, сякаш за да го насърчи. — Може да е било просто късмет.
— Късмет? — Хан Чин я погледна изненадано, след това се разсмя и поклати глава. — Късмет, така ли мислиш? Гледай сега!
Нагласи стрелата и се обърна към мишената. Вдигна лъка, наклони го настрани, все едно че яздеше, и я пусна. Този път стрелата се заби право в десетката.
Юан скочи на крака и бурно запляска с ръце. Зад него Фей Йен остави ветрилото си и бавно се изправи. После, без да каже и дума, се приближи до Хан Чин, взе лъка от него и изтегли стрела от колчана.
— Искаш да опиташ? — попита той; наслаждаваше се на момента. — Залагам коня си, че оттук дори няма да стигнеш до мишената. Това са цели петдесет крачки, а и лъкът е тежък.
Тя се усмихна.
— Стреляла съм и с по-тежки, Хан Чин. Лъкове, два пъти по-дълги от този. Но няма да ти взема коня, бъдещи съпруже. Видях колко много го обичаш.
Хан Чин сви рамене.
— Добре. Давай тогава.
Фей Йен поклати глава.
— Не, Хан. Заложи нещо друго. Само между нас. За да докажеш кой е господарят тук.
Той се засмя неловко.
— Какво имаш предвид?
Тя погледна лъка в ръцете си, след това и него.
— Може би това. Ако те бия с три изстрела.
Той се поколеба за миг. После кимна със смях.
— Значи залагам моя лък. Ами ако загубиш?
Тя се засмя.
— Ако загубя, всичко мое е твое.
Хан Чин се усмихна широко — бе разбрал шегата й. След два дена щяха да са женени и той щеше да стане господар на всичко нейно.
— Това е справедливо.
Той отстъпи, скръсти ръце и загледа как тя поставя стрелата и вдига лъка. Доста дълго време тя просто стоя така, сякаш в транс, с опъната тетива; стрелата трепереше. Юан я гледаше омагьосан — забеляза как се променя дишането й; сега цялото й тяло бе напрегнато, различно отпреди. После тя с лек вик трепна и отпусна тетивата.