Ловецът на елени

Не е лесно да се каже коя от двете девойки — бледоликата или червенокожата — прояви по-голямо самообладание при тази необикновена среща. Но макар малко изненадана, Вах-та!-вах беше по-разговорлива и много по-бърза както в предвиждането на възможните последици, тъй и в намиране средства да бъдат избегнати. През време на детинството й нейният баща бе нает като воин от властите на Колонията. И понеже бе живяла няколко години около фортовете на белите, тя бе изучила английски език, който говореше по обикновения съкратен начин на индианците, но гладко и без обикновеното отвращение на своя народ към този език.

— Къде отива? — повтори Вах-та!-вах, като отвърна нежно и привлекателно на усмивката на Хети. — Лоши воини нататък — добри далеч оттук.

— Как се казваш? — запита Хети е наивността на дете.

— Вах-та!-вах. Аз не минго — добра делауерка, приятелка на англичаните. Мингосите много жестоки и обичат скалпове заради кръв — делауерите ги обичат заради чест. Ела тук, където няма очи.

Вах-та!-вах поведе събеседничката си към езерото и се спусна към брега, така че да се скрие зад надвисналите дървета и храсти от наблюдателите, които можеха да бъдат наблизо. И тя не спря, докато и двете не се настаниха една до друга върху едно паднало дърво, краят на което бе потопен във водата.

— Защо идваш тук? — запита след това живо младата индианка — Откъде идваш?

Хети й разказа историята си просто и правдиво. Тя обясни положението на баща си и изрази желанието си да му помогне и ако е възможно, да изходатайства освобождението му.

— Защо дойде баща ти през нощта в лагера на мингосите? — запита индианската девойка с прямота, която ярко свидетелстваше за нейната искреност. — Той знае, сега война — той не момче. На него няма нужда да се казва, че ирокези имат томахавки, ножове и пушки. Защо идва нощем, хваща мен за коса и се опитва да скалпира делауерката?

— Тебе ли? — каза Хети, като потръпна от ужас. — Нима той се нахвърли върху теб? Нима теб се опита да скалпира?

— Защо не? И делауерските скалпове струват колкото скалповете на мингосите. Губернаторът не прави разлика. За белите лошо да скалпират. Това не присъщо на тях, както ми казва винаги Ловецът.

— А ти познаваш ли Ловеца? — запита Хети, като се изчерви от удоволствие и изненада и за миг под влияние на това ново чувство забрави своите съжаления. — Аз също го познавам! Той се намира сега на „ковчега“ с Джудит и с един делауер, който се нарича Голямата змия. Храбър и красив воин е този Змия!

Въпреки тъмния цвят, с който природата беше надарила индианската красавица, красноречивата и предателска кръв нахлу и зачерви страните й, а руменината придаде нов и прекрасен израз на черните като въглен очи. Но тя продължи да говори, като предупредително вдигна пръст и понижи и без това нежния си и сладък глас почти в шепот.

— Чингачгук! — каза индианската девойка. И тя произнесе грубото име толкова нежно, че то прозвуча почти като мелодия в ушите на Хети. — Баща му Ункас — велик воин на мохиканите — пръв след стария Таменунд! Най-вече воин, по-малко мъдрец и съветник край огъня. Ти познаваш ли Змията?