Пейзажите на времето
- Автор: Бенфорд Грегори
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пейзажите на времето». Краткое содержание книги:
1962 г. Младият асистент в Калифорнийския университет Гордън Бърнстейн забелязва странни смущения по време на лабораторен експеримент. Въпреки присмеха и съпротивата Бърнстейн разкрива невероятна истина… истина, която ще промени живота му и историята — истина зад самото време.
— Разберете — каза той, — засега не предлагаме конкретни заключения. Но бихме искали да получим помощта на научната общност за разкриването на значението, което се крие в това съобщение. — Последва кратко обяснение за дешифровката.
На екрана отново се появи Кронкайт.
— Неколцината астрономи, които „Си Би Ес Нюс“ интервюира днес, изразиха скептицизъм. Ако проф. Шрифър се окаже прав обаче, това наистина ще означава страхотна новина. — Кронкайт показа характерната си успокоителна усмивка. — Такива бяха нещата днес, дванайсети април…
Гордън го изключи.
— По дяволите — все още замаян каза той.
— Според мен, репортажът беше направен много добре — замислено отвърна Пени.
— Много добре ли? Та той изобщо не трябваше да споменава моето име!
— Защо, не искаш ли да се прочуеш?
— Да се прочуя? За Бога…! — Гордън удари с юмрук сивата пластмасова стена, която силно отекна. — Той обърка всичко, не разбираш ли? Още когато ми го каза, имах това лошо предчувствие и ето — името ми вече е свързано с неговата съшита с бели конци теория!
— Но именно твоите експерименти…
— Казах му да не замесва името ми.
— Е, всъщност името ти го спомена Уолтър Кронкайт. А не Сол.
— На кого му пука кой го е казал? Сега вече съм в кюпа, заедно със Сол.
— Защо не интервюираха и теб? — невинно попита Пени, очевидно неспособна да разбере за какво е целият този шум. — Сол го показаха толкова много пъти.
Гордън сбърчи лице.
— Това е неговото амплоа. Да опростява науката до няколко изречения, да извърта всичко, както си поиска, да го свежда до най-малкия общ показател — само и само името на Сол Шрифър да е в центъра на вниманието. Да е написано с огромни, ярки неонови букви. Дявол да го вземе. Само…
— Стреми се към слава, така ли?
Гордън я погледна озадачен.
— Слава…? — Той престана да се разхожда напред-назад из стаята. Сега разбра: тя честно си мислеше, че се е разгневил, защото не са го показали по телевизията. — Станах за смях. — Изведнъж почувства, че му е горещо и че се е зачервил. Започна да разкопчава синята си риза и се замисли какво да прави. Нямаше смисъл да обяснява на Пени — тя беше на светлинни години от това да разбере какво чувстват в подобна ситуация учените.
С пухтене Гордън нави нагоре ръкавите си и отиде в кухнята, където бе телефонът.
— Сол, бесен съм — започна Гордън.
— А… — Физикът можеше да си представи как Сол подбира точните думи. В това го биваше, но сега изобщо нямаше да му бъде от полза. — Е, зная как се чувстваш, Гордън, наистина зная. Преди два часа гледах новините и за мен беше също такава изненада, каквато е била и за теб. Местният бостънски запис бе чист, твоето име изобщо не се споменаваше, точно както искаше ти. Обадих им се веднага, щом видях репортажа на Кронкайт и те казаха, че са променили всичко на национално равнище.
— Откъде са научили в националната телевизия, Сол, ако ти не си…
— Е, виж, трябваше да кажа на местните хора. Като странична информация, нали знаеш.
— Обеща ми да не ме замесваш.
— Направих, каквото можах, Гордън. Щях да ти се обадя.
— А защо не го направи? Защо ме остави да го гледам, без…
— Помислих си, че може би няма да се ядосаш чак толкова, след като видиш колко много време са ни отделили. — Гласът на Сол промени интонацията си. — Това е голяма игра, Гордън! Хората ще ни забележат.
— Да, ще ни забележат — кисело отвърна Гордън.
— Ще поработим върху онзи образ. Ще му видим сметката.
— Най-вероятно е той да види нашата. Сол, казах ти, че не искам да се замесвам в това. Ти ми обеща…
— Не разбираш ли, че това не беше реалистично? — Гласът на Сол бе спокоен и разумен. — Знам, че донякъде те подлъгах, но трябваше да изляза пред публиката.
— Не по този начин.
— Повярвай ми, точно така стават нещата, Гордън. Преди това не беше стигнал доникъде, нали? Признай си.
Той дълбоко си пое дъх.
— Ако някой ме попита, Сол, ще му отговоря, че не зная откъде идват сигналите. Това е самата истина.
— Но не е цялата истина.
— Ти ли ми говориш за цялата истина? Ти ли, Сол? Ти, който ме уговори да скрием първото съобщение?
— Това беше друго. Исках да изясня въпроса…
— Въпроса, глупости! Слушай, ако ме питат, ще кажа, че не съм съгласен с твоята интерпретация.
— И ще разкриеш първото съобщение?
— Ами… — поколеба се Гордън. — Не, не искам да размътвам нещата още повече. — Той се зачуди дали Рамси щеше да продължи да работи по експериментите, ако съобщението станеше публично достояние. По дяволите, доколкото знаеше, в историята наистина бе замесен някакъв елемент от националната сигурност. Гордън беше сигурен, че не иска да се забърква в това. Не, по-добре да остави нещата така.