Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Хич не ме е грижа — Амеротке проследи с поглед затварящата се врата. — На ваше място бих следил внимателно Карнак.
Усмивката мигом се изпари от лицето на Валу:
— Мислите ли, че може да е изменник?
— Не, но той е човек, който мрази всички, с изключение на себе си. А това го прави много опасен.
— Вярвате ли, че той би могъл да е убиецът? — запита Валу.
— Чий? На Ипумер ли? Бих казал, че го е презирал, но щом е безразличен към Нешрата, защо да си създава излишни безпокойства?
— А би ли могъл да убие Бейлет и Руах?
— Възможно е! — удари Амеротке с юмрук по бедрото си. — Но истинският въпрос е защо? Може би майката на Нешрата госпожа Вемсит ще ни каже нещо повече?
Валу се сепна и отиде до вратата. Нареди да повикат съпругата на Пешеду, след което се върна и зае мястото си до съдията.
— Сега — тихо каза той — следва нещо, което е доста странно.
— Какво имате предвид?
— Почакайте и ще видите — отговори му загадъчно Валу. — Чуйте, драги ми Амеротке, ако искате да запазите някакви тайни от прекрасната си съпруга Норфрет, бих ви посъветвал да ги криете добре. Чудно е колко много неща може да научи човек от бъбренето на слугите.
Вратата се отвори и влезе Вемсит. Тя ги поздрави с половин уста и се отпусна на стола. Беше доста пълна, бузеста жена; лицето й беше покрито с разкрасяващи средства, около шията й просветваха драгоценни камъни, а пръстите й тежаха от пръстени. Носеше светъл брокатен шал над бялата си роба; облечената под нея рокля, отворена отпред, прозираше, откривайки обзет от вълнение бюст, който тя постоянно докосваше с малка торбичка с ароматни вещества. Очевидно беше объркана и слисана: непрестанно се движеше, сякаш искаше да се намести по-удобно, потропвайки със сребърните си сандали по пода, за да изрази нетърпението си да си тръгне.
— Аз… Наистина не знам какво искате от мен — почти се развика тя, като местеше погледа на тъмните си очи от Амеротке към Валу. — Освен това мога да бъда разпитвана единствено в присъствието на съпруга ми. Искам да е тук. Вярно, той има достатъчно неприятности, но винаги постига онова, което иска.
— Да разбираме ли, че същото е станало и през нощта, когато Ипумер е дошъл в тази къща и е бил убит? — попита Амеротке.
Тялото на Вемсит буквално се сви. Тя се загледа в Амеротке с отворена уста:
— Какво общо има това? Той е идвал недалеч от къщата ни, но никой не го е канил вътре.
— Имате ли достатъчно силно влияние върху дъщеря си Нешрата? — продължи настойчиво Амеротке.
— Абсолютно никакво — сви устни с досада Вемсит. — Тя е упорита и твърдоглава, когато иска да постигне нещо. Ще ни умори.
— А съпругът ви? Какво прави той същата нощ?
— Той… — помръкнаха очите на Вемсит. — Той отсъстваше от дома по служебни дела. Винаги се прибира след зазоряване. Случва се много често.
— А вие, госпожо, бяхте ли в спалнята си? — Вемсит вдигна глава. Изглеждаше уплашена и приличаше на котка, присвила се страхливо на стола. — Излизахте ли по някое време от стаята си през онази нощ? — не спря натискът на Амеротке.
— Да не искате да кажете, че съм се срещала с Ипумер?
— Не е изключено — ухили се Валу — да е имал и слабост към красиви и зрели жени — Вемсит му отговори с глуповата усмивка. Амеротке почувства, че обвинителят знае много повече неща за нея. — Отговорете, моля ви. Напускахте ли спалнята си? Или по-точно: сама ли бяхте там през онази нощ?
— Имам свидетел — прошепна жената, без да гледа към тях. — Но, господа, умолявам ви: престанете да ме притискате.
— Добре, но кой е този свидетел?
— Прислужницата ми Ита: тя се грижи лично за мен — продължи забързано Вемсит. — Когато ме наляга страх… — Амеротке не промени безстрастното изражение на лицето си. Нерядко бе чувал да се говори за такива забавления сред богатите дами в Тива. Съпругата на Пешеду сви молитвено ръце: — Моля ви! — прошепна тя. — Ще се закълна така, както поискате, също и Ита. Тогава бяхме заедно цялата нощ. Никак не ми е лесно — изхлипа Вемсит. — Съпругът ми е труден човек. Дъщерите ми си имат свой собствен свят. Измъчва ме самота.
Амеротке се пресегна и стисна дундестата й ръка. Гласът на сърцето му казваше, че тази жена не спестява нищо от истината. Той просто не можеше да си я представи как се измъква в мрака и бърза към някоя тъмна дъбрава, за да се люби с измамник като Ипумер.
— Госпожо — настойчиво изрече той, — престанете да се измъчвате. Това, което ни казахте, няма да бъде повторено в съда, а и няма да бъде протоколирано. Притеснявате ли се за съпруга си? — Вемсит погледна към тях. Сълзите бяха превърнали грима й в тъмни вадички, стекли се по бузите. — Той ще се прибере скоро — успокои я Амеротке — и сигурно ще иска да ви види в най-добрата ви светлина. А сега бих искал да поговоря с по-малката ви дъщеря Кией.